Борбата за бъдещето на Русия

Популярното схващане за Михаил Прохоров – милиардерът, който се кандидатира за президент в Русия, е, че той е марионетка, управлявана от Кремъл. Той не е смятан за истински опозиционер, а за вътрешен човек с привидно либерални възгледи, който е получил благословията на премиера Владимир Путин да се включи в надпреварата, за да изглежда всичко по-демократично и за да разцепи вота на опозицията.

Всичко това е така. Но когато интервюирах Прохоров в Москва преди няколко дена, осъзнах, че изпускаме най-важното – а именно какво ни казва кандидатурата на Прохоров и самият той като човек за битката, която бушува днес в управленския елит на Русия.

Когато хората излязат по улиците, за да протестират срещу режима, особено в общество, прието за политически апатично, най-вълнуващ е образът на протестиращите. Голяма част от тях са нови лица и могат да бъдат припознати като аутсайдери-идеалисти.

Опозицията със сигурност е важна и обикновено й е присъщо да бъде винаги права. Но съдбата на протестното движение много често се решава не по улиците, по които се събират демонстрантите, а в мрачните офиси, в които управляващите определят какъв ще бъде отговорът им в тази ситуация и как ще действат относно придобитото, докато са били на власт.

Така стана със Съветския съюз преди 20 години, когато трима представители на Комунистическата партия се събраха в Беларус, за да подпишат смъртната присъда на режима, който ги създаде. Така беше и при "Оранжевата революция"Не е лесно да преминеш през всички бариери", каза той, визирайки умишлено тежките критерии, които един кандидат трябва да изпълни, за да бъде допуснат да участва в изборите. "Трябва да имаш зелена светлина, за да стигнеш до гласуването."

Когато го попитах дали има предвид "зелена светлина" от Кремъл, Прохоров отговори, че политиката е сложно нещо. "Трудно е. Трябва да разполагаш със "зелена светлина" от мнозинството на руския елит."Кремъл не е като един човек или двама души. В него има различни крила – либерални и консервативни. Битката между тях е постоянна. Това всъщност се случва в Русия в момента. Дори в самите партии, в правителството, в Кремъл имаме тези крила. Така че либерали и консерватори се борят за това какво да бъде бъдещето на Русия."

Според Прохоров консервативното крило е "много цинично"На тях им трябва стабилност на всяка цена. И са готови да платят всяка цена, дори и за сметка на бъдещото развитие. Те се страхуват от конкуренцията, от развитието"Смятам, че те стават все повече и повече от ден на ден. Аз получавам много обаждания от различни места, с които се засвидетелства подкрепа за кандидатурата ми."

Тези либерали от управляващия елит, към които принадлежи и Прохоров, смятат, че "ерата на управляваната демокрация приключва". Както Прохоров казва, "сега имаме всички парченца на правилните места, за да се превърнем в истински демократична страна."

Но той иска тази промяна да се случи чрез консенсус в самия елит. Когато го попитах дали в Русия може да се състои "Оранжева революция"Аз съм против всякаква революция, тъй като съм запознат с историята на страната. Всеки път, когато има революция, това е един много кървав период. Затова и предпочитам много бърза еволюция."Трябва да седнем на масата – консервативното крило и либералното. Трябва да седнем заедно, да поговорим открито и да вземем решение – какво е бъдещето на Русия."

За лидерите на руското протестно движение идеята за спокойна еволюция, движена от елита, в най-добрия случай е самозалъгване. Най-продаваният руски романист Григорий Чхартишвили, който пише под псевдонима Борис Акунин, предрече наскоро, че Путин ще бъде принуден да сдаде властта през март.

Но дори и ако хората по улиците в крайна сметка триумфират, както миналата година в Кайро или в Киев през 2004 г., вътрешните битки в елита, които въплъщава образът на Прохоров, остават от огромно значение.

Опозиционният лидер и шампион по шах Гари Каспаров ми сподели, че тези вътрешни борби са причината да се надява, че Кремъл няма да посмее да прибегне до сурови репресии.

"Тази опция се обмисля много сериозно в Кремъл. Но всичко е подчинено на баланса на властта в управляващия елит. Сега те всички разбраха, че, ако Путин си отиде, може би някъде между 10 и 20% от приближените му, формиращи ядрото на този елит, ще бъдат изправени на съд и може да загубят пари. Но повечето от тях – поне 80%, ще сключат сделка с новото правителство. Може би ще пожертват част от парите си, но ще си подсигурят бъдещето. Ако прибегнат към репресии, тогава тези проценти ще се променят и революцията ще ги отвее", смята Каспаров.

Ако се стигне до избор между това да задържат властта или да задържат поне част от своите швейцарски сметки, Каспаров твърди, че тези 80% от елита ще са склонни да сключат сделка. Политическият дебют на Прохоров може да е много важен знак, че Каспаров е прав.

Кристия Фрийланд е работила за в. "Файненшъл таймс", в. "Вашингтон пост" и сп. "Икономист".

От Кристия Фрийланд, Ройтерс