Българските интернет доставчици са против ACTA

30-годишният Иван Петров, който преди няколко месеца си е купил нов автомобил от реномиран западен производител се оплаква в личния си блог, че колата му създава проблеми. На другия ден Петров получава документ от интернет доставчика си, че заради обида към производителя той ще бъде глобен, достъпът до блога му – ограничен и получава последно предупреждение за спиране на интернет услугата.

По същото време 26-годишната Петя Александрова тегли от торент сайт анимационен филм за малката си дъщеря. След два дни Петя също получава глоба и предупреждение, че при следващо нарушение на авторските права на филмовото студио може да бъде осъдена на ефективен затвор.

Всичко това не е фикция и може да се случи, ако Европейският Парламент и българското Народно събрание ратифицират международното търговско споразумение за борба с фалшификациите (ACTA).

Страната ни вече подписа в края на миналата седмица документа, но под условието за последваща ратификация от българския парламент, обясниха на пресконференция днес представителите на браншовото сдружение на независимите интернет доставчици в България.

Един от проблемите според браншовиците е подписването на споразумението, без то да е минало широко обществено обсъждане.

"Не желаем да подкрепим договор, който би създал фарс в интернет пространството. При това по този начин ни се вменяват задължения, които са нетипични за доставчиците на интернет", заяви изпълнителният директор на асоциацията Светослав Димитров.

По думите му носителите на авторски права прехвърлят отговорността за следене за нарушения на доставчиците. Според него инвестицията за следене на трафика в хардуер, софтуер и заплати на специалисти ще бъде няколко стотици милиона лева – непосилна сума за българската индустрия. А самият законопроект ще превърне доставчиците на услугата в полицаи и надзиратели.

Проучвания на членове на асоциацията пък показват, че техническо устройство за проследяване на трафика все още не е пуснато в серийно производство в световен мащаб. Съществуват само експериментални серии, които все още не са получили нужната сертификация за серийно производство. Освен това тези устройства може да обработват трафик до 2 гигабайта, който предвид обема на моментния интернет трафик в страната ни се равнява на ежедневен трафик на LAN мрежа с около 5-6 хиляди потребители.

„За да се изпълнят изискванията на ACTA в сегашния вид, трябва да се преструктурира изцяло мрежата. И всичко това – за защитата на нечии бизнес интереси. Българският бизнес не иска да плаща за защитата на чужди бизнес интереси на компании, които не плащат данъците си в страната ни“, заяви и Страхил Иванов, изпълнителен директор на Speedy Net.

По думите му ACTA предвижда санкции при предполагаемо нарушение на права, а не при доказано такова и по този начин нарушава принципа за невинност до доказване на противното. Така лицето се санкционира на базата на предположения и заради общия текст могат да се случат различни злоупотреби, като примера с автопроизводителя, който се чувства засегнат заради критика в блог.

В момента свалянето на файлове за лична употреба не се счита за престъпление в България. Такова може да бъде единствено споделянето на подобни файлове. Сега самоличността на даден потребител може да се получи само от МВР и то след съдебно решение за това. В такъв случай операторът е длъжен да предостави данни за лицето, ползвало IP адреса, дали то е било онлайн в даден период от време.

Ако ACTA влезе в сила и бъде транспонирана в законодателството ни, операторът сам ще бъде задължен да следи постоянно потребителите си и да предоставя обстойни лични данни на даден производител или организация с частни интереси. Сред данните, които следва да се предоставят, са името на ползвателя, кога е бил в интернет и пълна информация за дейността му онлайн. Дори това да стане технически възможно, би нарушило основни човешки права и ще направи всички потребители потенциални престъпници, алармира още Иванов.