Някъде там. Тъмната страна на интернет

Извън обсега на широко разпространените онлайн търсачки съществува таен интернет свят, наричан „тъмният уеб” – анонимни, на практика непроследими глобални мрежи, използвани както от политически активисти, така и от престъпния свят, алармира в свое разследване BBC. 

„Всеки купувач има възможност да избира от стоката на множество дилъри. Да сравнява продукти и цени”, разказва пред британската медия американски студент с псевдоним Дейвид. Той разкрива защо е избрал да си купува наркотици от „тъмния уеб”. „Не трябва да се изправяш лице в лице с дилъра на улицата, където рискът от изблик на насилие е особено голям”, споделя студентът. 

Но освен дрога в сенчестата част на интернет можеш да си купиш и много други незаконни неща. Предлагат се фалшиви паспорти, оръжия, детска порнография. 

Въпросната тайна мрежа е изградена и се поддържа от потребители, които вярват, че интернет трябва да функционира отвъд постоянния надзор на правораздавателните органи. По този начин хора като Дейвид запазват анонимност. Същото важи и за тези, които продават. Защото реалната идентичност на потребителите, с които се кореспондира, остава неразкрита и за властите е почти невъзможно да проследят онлайн търговците на дрога, оръжия и т.н.

От BBC са успели да разговарят с няколко анонимни потребители на „тъмния уеб” Считам плащанията в тази мрежа за много по-сигурни в сравнение с тези в реалния свят. Продавах дрога на улицата. Сега обаче се доверявам единствено на това уеб пространство”.

Според друг е ясно, че „ако си млад и се опитваш да намериш контакт за наркотици, по-силни от марихуана, на практика е невъзможно да направиш това без риск от разобличаване и/или арест”. 

Да станеш част от подобна тайна мрежа не е особено трудно. Трябва да се свали леснодостъпен софтуер, базиран на популярната peer-to-peer технология за споделяне на файлове. Въпросният софтуер успешно „разбърква” локациите на потребители и сайтове и така „тъмният уеб” е налице. 

Разбира се, услугите на скритата мрежа се ползват не само от криминалния контингент. Политически активисти, борещи се срещу репресивни режими, също имат нужда от подобно уеб прикритие. 

Говори се, че именно така някои от главните организатори на Арабската пролет са успели да се укрият от ръката на авторитарната власт в страните си. 

Но потенциалът за развитие на престъпен бизнес определено е грозното лице на тайния интернет. Екип на BBC например е успял да се сдобие почти безпроблемно с халюциногена ДМТ, който е в една категория на забранените наркотични вещества с хероина и кокаина. 

Като екстра мярка за сигурност сенчестите уеб потребители търгуват с електронна валута, наричана Bitcoins. Така финансовите трансакции стават още по-трудни за проследяване. 

Разследващите журналисти получават пратката си 3 седмици след поръчването. Пакетът идва по пощата с испанска марка. Изследване в лаборатория доказва, че прахът, сложен между два картона, наистина е наркотикът ДМТ. 

Подателят на пратката (естествено) е неизвестен. По принцип евентуално разкриване на дилъра може да му донесе доживотна присъда. А подобно наказание предполага добро прикриване. 

Полицейските служби по цял свят са изправени пред сериозни трудности при разкриването на киберпрестъпления от този вид. Обяснението е прозаично – не достигат ресурси (хора, технологии, финансиране). Така нелегалната активност в „тъмния уеб” остава ненаказана. 

А за поддръжниците на идеята за неконтролиран от властите интернет анонимността е на първо място. Независимо за каква дейност става въпрос. 

Защото събарянето на „тъмния уеб” може и да доведе до спиране на престъпния бизнес, но също така ще даде възможност за преследване и тежки присъди за дисиденти в арабския свят, Китай, Русия и други държави. 

За Дейвид ситуацията е ясна – „всеки трябва да има свобода на личен избор, независимо дали изборът е добър или лош...”