Кредиторите на Гърция ще си получават парите веднага, Атина - след реформи

Траншовете от помощта за Гърция може да минават през специална ескроу сметка, от която кредиторите й ще си получават средствата по силно обезценените държавни облигации, които държат, но правителството в Атина ще има достъп до финансите едва след като докаже, че прилага обещаните съкращения и реформи.

Това съобщи "Файненшъл таймс" като допълва, че представители на еврозоната настояват програмата за финансово подпомагане на Гърция изрично да предвижда механизъм, според който кредиторите й и държавите и международните институции, които помагат, да не стават заложник на политиката в Атина.

Средствата няма да се превеждат директно на гръцкото правителство и то да се разплаща с банките, към които има дългове. Ако Атина се бави с реформите или се откаже от обещанията си, ще бъде спирана само частта за функциониране на гръцката администрация и бюджетен сектор без да се създава паника за фалит сред кредиторите и на пазарите.

Планът изглеждал по-приемлив от идеята за специален еврокомисар, който да надзирава бюджетната политика на Гърция, и в същото време запазва основната цел - да има подреждане на плащанията по важност. Новата идея "за премахване на Дамоклевия меч на фалита", но запазване на лостове за натиск над Атина, дошла от Берлин, но е подкрепена от Франция, от Европейската комисия и няколко държави от еврозоната.

Еврозоната вече губи търпение с Гърция и открито обвинява политиците й, че са виновни за забавянето на споразумението с частните кредитори, от което зависи целия пакет за 130 млрд. евро международна помощ.

Срещата на финансовите министри на 17-те, накоято да де даде одобрение за сделката, трябваше да се състои в понеделник, но бе отложена за неопределен срок. Според "Уолстрийт джърнъл" това ще стане в края на работната седмица или през уикенда. Изданието обяснява, че макар да няма краен крок за сключване на споразумението, на 15 февруари изтича технологичното време, след което няма да може да се подготви превеждането на милиарди евро на Атина, за да плати тя свой дълг в средата на март.

Последната отстъпка, която Гърция обеща късно в понеделник, е да спести още 1.5% от БВП като съкрати до края на годината 15 000 служители от бюджетния сектор. Това ще стане чрез намаляване или премахване на звена от публичния сектор, обясни министърът на администрацията Димитрис Репас. Източници от Атина твърдят, че въпреки огромното си неудоволствие лидерите на трите партии, подкрепящи правителството на Лукас Пападимос, все пак ще приемат 20% намаляване на минималната работна заплата, както и ограничаване също с 20% на бонусите към пенсиите. Раздаването на 13-та и 14-та заплати изглежда все пак ще оцелее, но те ще бъдат намалени драстично.

Всичко това среща силната съпротива на депутатите, на които след 2 месеца предстоят избори, и особено на населението. Днес Гърция отново е парализирана от 24-часова стачка на двата основни профсъюза и демонстрации в центъра на Атина.

Гърците са едновременно разгневени и уплашени, разказва "Ройтерс". Разгневени от това, че не се вижда краят на продължаващата вече пета година рецесия и трета година остра дългова криза и страх от последиците на сценария с напускане на еврозоната.

"Заклещени сме между чука и наковалнята. Така и така сме обречени, но поне политическите ни лидери да се споразумеят. Те отлагат всичко, само за да изглеждат като герои", коментира 31-годишният Космас Георгиу.