Мирослава Тодорова: Съдебната власт преживява криза на качественото и прозрачно управление.

Можете ли да кажете - като магистрат от самата система - каква е диагнозата на съдебната власт в момента?
- Съдебната власт преживява криза на качественото и прозрачно управление. Всички скандали до момента с ВСС – от случая с "лобиста Красимир Георгиев" през дисциплинарните производства за т.нар. малоимотни близки роднини на висши магистрати в гр. Приморско, две от които вече приключиха неуспешно, през оставките на съдиите Захарова и Костова до проведените конкурси за повишаване на редови магистрати по неясни правила, показват недвусмислено тежката криза на управленския модел.

Очевидно е недоверието на обществото към съда, на какво се дължи то и има ли изход, поправимо ли е вече?
- Недоверието на обществото към съда е резултат от дългогодишното отношение на другите власти към съдебната система и манипулирането на общественото мнение чрез медиите. Нямам предвид, че съдебната власт няма проблеми. Даже напротив, но те не се решават с обругаване на съда, а  чрез компетентно и принципно държавно управление в обществен интерес.

Моделът на държавата и разделението на властите са измислени така, че съдебната власт се реформира от другите две власти. Изпълнителната власт има законодателната инициатива за промяна на правилата, по които функционира съдебната власт. На второ място, МВР би следвало да разследва ефективно и безотказно престъпленията, извършени от магистрати, с което да "чисти" съдебната система. А законодателната власт въздейства директно чрез подбора на 11-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), избирани от Народното събрание. И още - чрез приемане на законите и  за устройството на съда и прокуратурата, и на законите, по които се разглеждат делата.
Поддържането на съда в слаба и непопулярна позиция, а той е център на съдебната власт,  не само размива истинските му проблеми, но и руши принципите на правовата държава.В този смисъл обругаването на съда чрез общо, неконкретизирано с факти, негативно говорене от висши представители на изпълнителната или законодателната власт не постига никакъв оздравителен ефект за държавата. То показва или слаб капацитет и липса на познание каква сериозна власт за промяна имат в ръцете си, или е умишлена дестабилизация. Защото поддържането на съда в слаба и непопулярна позиция, а той е център на съдебната власт,  не само размива истинските му проблеми, но и руши принципите на правовата държава.

Думите олекват, разрушават се насъщни за демокрацията авторитети и хората развиват неуважение към спазването на правилата, защото не вярват на държавния арбитър. А по дефиниция съдът не бива да отвръща със същото – не може да обикаля медиите и да разобличава лицемерието на другите власти, защото той трябва да пази своята безпристрастност за делата.

Питате какво да се направи. Разбира се, че няма ситуация без изход. Демагогската конфронтация между властите трябва да спре. А дейността на съда трябва да става все по-прозрачна за хората.

Досега, когато критикува съдебната система, вътрешният министър визира само определени съдии или съдилища, но никога прокурори или прокуратури. Имате ли обяснение?
- Недопустимо е министърът на вътрешните работи да критикува както съда, така и прокуратурата. Затова и Европейската асоциация на съдиите, след проверка на ситуацията в България, заяви, че изказванията на министъра на вътрешните работи застрашават независимостта на съдебната власт. Същото каза и докладчикът на ООН.

В този смисъл не е притеснителен фактът, че министърът не критикува прокуратурата. Притеснително е понякога мълчанието на прокуратурата. Тя е прекият коректор на действията на полицията по делата. Поради което главно от нея зависи да дисциплинира разследващите органи и да повиши качеството на работата им.

Ако прокуратурата представлява действително независима съдебна власт, тя ще се справи и с полицейското насилие, като безотказно разследва всеки конкретен случай, и с "теча" на информация в началото на разследвания, към които има обясним обществен интерес – например към тези за убийствата на момичетата Яна (в Борисовата градина - бел. ред.) и Мирослава (в Перник - бел. ред.).

Трябва да се спре безотговорното говорене на органи на МВР, което носи съмнителни краткотрайни PR-ефекти и пречи да се разкрие истината по делата, то компрометира възможностите да се съберат достоверни доказателства и да се разследват капацитетно всички версии.

Същевременно два пъти министърът на вътрешните работи споделя, че има съдии, с които си говори всеки ден и им благодари. Познавате ли такива съдии? Как бихте коментирали това?
- Никой от колегите ми не е споделил, че разговаря ежедневно с министъра на вътрешните работи. Поначало тази реплика създава тревога, защото показва неразбиране на смисъла на разделението на властите. Не е въпрос на лична симпатия, нито на одобрение на определена държавна политика поддържането на близки отношения между съдиите и ръководството на МВР и то, забележете, прокрадва се намек за субординация – внушава се, че съдиите търсят министъра, за да разговарят с него.

Моделът на държавно управление цивилизационно е измислен да бъде обществено полезен другояче – власт власт да възпира, за да няма никакъв произвол, включително личен, прикрит под формата на държавен.

Но има и нещо друго – публичното обявяване на явлението "съдии, които подкрепят политиката на министъра на вътрешните работи", поставя под съмнение справедливия процес на гражданите. България вече е осъждана от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за недообмислено изказване на районен прокурор, че подсъдим по висящо дело е виновен, независимо от оправдателната присъда на съда.

Вие говорихте за натовареността на съдиите в големите съдилища. Има ли неравномерно разпределение на делата в СГС?
- Системата за разпределение на делата показва, че е възможно в пъти различно натоварване на отделни съдии. Този въпрос не е вътрешно ведомствен. Да, действително поставя в нечестна ситуация едни съдии спрямо други, а количеството работа може да направи едни съдии уязвими повече от други.
Но същественото е, че неравномерното разпределение, поддържано години наред, рефлектира върху гражданите. Поставя под съмнение случайното разпределение на делата, а страните трябва да са сигурни, че съдът, който ще им гледа делото, е независим и безпристрастен. Затруднява срочната работа по обективни причини извън субективните възможности на съдията.

От десетилетие обсъждаме проблемите с извънмерното натоварване на Софийския районен съд без полезен ефект, защото решението не е в механичното увеличаване на щата на съдиите. Трябва да се започне отначало – компетентен анализ на приемливата норма на натоварване на един съдия, класифициране на делата по сложност и оценка как да се постигне равномерно натоварване на всички съдии, така че да няма нито съдии без работа, нито такива с работа, надхвърляща разумния предел.

Впрочем, в последния доклад на ЕК се отправя напълно обоснован упрек – у нас се правят промени на посоки, без да почиват на задълбочен фактически и правен анализ, което пак показва наличието на криза на компетентното държавно управление, включително на съдебната власт.

Неотдавна министърът на правосъдието Диана Ковачева поиска вашият съюз да представи своите виждания за промени на Закона за съдебната власт и вие излязохте с конкретни предложения. До каква степен виждате тези проектопромени като действително реформиране на съдебната власт и докъде стигнаха предложенията ви?
- Промените, които Съюзът на съдиите предлага, са изключително съществени и по твърдото ни убеждение водят до истинска реформа в модела на управление на съдебната власт. Обосновахме се с  анализ на всички модели на ВСС от създаването му досега, на проблемите, които се забелязаха през годините, и на причините, поради които не се решиха. Смятаме, че трябва да се започне тъкмо от ВСС и не само защото това е отбелязано в последния доклад на ЕК, а защото, ако се създадат гаранции, че управлението на съдебната власт ще бъде извършвано от компетентни и почтени магистрати и юристи това ще рефлектира на ежедневната работа на съдиите.

Така например, убедена съм, че, ако персоналният състав на този ВСС беше различен, конкурсите за повишаване на редовите съдии щяха да бъдат по-убедителни и като процедура, и като резултати. Законът не е непреодолима пречка за създаване на добри управленски практики, пречка е незнанието на правото и на възможностите, които то дава за създаване на действително справедливи правила за кариерно израстване на съдиите. В този смисъл промените, които предлагаме, са насочени към подобряване на правилата за подбора на членовете на ВСС, на прозрачността на процедурата по техния избор, на създаване на гаранции, че хора с принципна и чиста мотивация ще искат да се занимават с тази дейност.

Целим да се повиши отговорността на самата съдийска общност по отношение на ВСС с предвидени механизми за пряко участие в дейността му до възможност общото събрание на всички съдии от страната да призове член на ВСС, избран от съдийската квота, да се оттегли от съвета, ако не е оправдал доверието.

Предлагаме също ВСС вече да не бъде постоянно действащ орган, т.е. магистратите и юристите, избрани от Народното събрание, да не се отделят от същинската си работа. Така ще отпадне опасението на добрите специалисти, че занимавайки се само с административна дейност, ще се дисквалифицират. Това от своя страна ще мотивира юристи в активна възраст, професионални авторитети да поискат да станат членове на ВСС. Предишният модел на постоянно действащ ВСС с мандат от 5 години се оказа привлекателен за магистрати на пенсионна възраст и за някои юристи, които до този момент не се ползваха с безупречна професионална репутация или пък бяха неизвестни за магистратите.

В същото време, за да не се отслаби административният капацитет на ВСС, след като престане да бъде постоянно действащ, предлагаме да бъдат създадени постоянни комисии към него с участие на магистрати с отделянето им от работа за непродължителни периоди. По този начин, от една страна, се преодоляват рисковете от създаване на административни "клики" в съдебната власт, които се еманципират от същинската работа по делата, от ежедневните проблеми на редовите съдии, което пък е фактор за съществуване на скрити механизми за задкулисно лобиране. От друга страна – управлението се демократизира, като в него се включват множество магистрати от различни нива на системата – от най-младите до най-опитните.

Предлагате също и разделяне на ВСС на две колегии? 
- Да, предлагаме също ВСС по кадровите и дисциплинарните въпроси да се отдели на две колегии – по 1 на 10 съдии, съответно – прокурори, които впоследствие попълваха съдийската и прокурорската квота във ВСС, не създаде достатъчни гаранции срещу подмяна на вота на общността. Предлагаме и подробен регламент за номиниране и публично обсъждане на номинациите на 11-те членове на ВСС, които се избират от Народното събрание, за да не се стигне до печалния непрозрачен избор на членовете на Инспектората на ВСС в края на миналата година.

Смятате ли че законодателите ще позволят на съдиите от различните райони да предлагат своите ръководители?
- Предложението ни е съдиите на общи събрания да номинират кандидат, а след това ВСС да има право на суверенния си избор по Конституция да избира между него и посочения от горестоящия председател.
Предложението ни има ясна цел – демократизиране на процеса по излъчване на председатели, създаване на здравословна конкуренция между номинациите и на гаранции срещу възпроизвеждането на административни номенклатурни кадри в съдебната власт.

Поначало в тесен смисъл съдиите нямат началници – решават делата независимо от административното ръководство на съда и само в зависимост от доказателствата. В ЗСВ са предвидени длъжностите на съдебните администратори, които да се занимават с дейностите по техническата и финансовата организация на съдилищата, т.е. председателите се освобождават от такива задължения.

При това положение законът трябва да е такъв, че да изчиства "фигурата" на председател на съд до професионален авторитет, който продължава да разглежда дела и има капацитетен поглед за проблемите на правораздаването в неговия съд, за да ги посочва на съдиите и заедно да търсят пътища за уеднаквяване на съдебната практика. Уеднаквяването на съдебната практика е изключително важно, то означава предсказуемо правосъдие за гражданите – че при еднакви предпоставки ще получат еднакво решение, независимо от личността на съдията.
Смисълът на нашите предложения в тази насока – съдиите да предлагат председатели, е да се елиминира "хранителната среда" за неформалните властови механизми в съдебната власт.Сега ситуацията с административните ръководители на съдилища е различна. Някои председатели на съдилища въобще не гледат дела, което няма рационално оправдание и поставя въпроса защо и за кого тези длъжности са привлекателни. Смисълът на нашите предложения в тази насока – съдиите да предлагат председатели, е да се елиминира "хранителната среда" за неформалните властови механизми в съдебната власт.

Какво е вашето обяснение - защо се стигна до положението всички политици да говорят за съдебна реформа и да се кълнят колко силно я желаят, а тя все да предстои -  като в пиеса на абсурда?
- Миналата година поискахме от институциите на Съвета на Европа и от ЕК да бъде обсъден въпросът за състоянието на независимостта на българския съд – на законодателно ниво и на политическо ниво, по повод на изказванията на висши представители на изпълнителната власт по неприключили наказателни производства. Посочихме, че проблемът с независимостта на съда е проблем на целия преход, не е от днес. Независимо от това коя е била управляващата партия, съдебната реформа не е осъществена, което означава само едно – тя не е осъзната ценност на политическата система.

Нереформираната съдебна система може да бъде манипулирана, обаче не дава никаква сигурност за справедлив процес нито за обикновените граждани, нито за политиците, които вече не са на власт.


Твърденията  не бяха разследвани тогава, през 2003 г., от българската прокуратура. Но години по-късно същата прокуратура реши, че са достатъчни, за да се започне наказателно производство. Не стана ясно за обществото защо прокуратурата е непоследователна. Но не стана и ясно какво е станало с прокурорите, които са решили да не разследват тогава същите факти; и какво са правили по същото време прокурорите, които пък сега, при смяна на обществената конюнктура, са решили, че данните вече са достатъчни за наказателно преследване.

Помним и други дела, чиято съдба също не получи отговор. Постановила съм оправдателна присъда срещу гражданин, обвинен, че е извършил престъпление срещу правосъдието, защото склонявал следовател да разследва главния прокурор Никола Филчев за самоубийството на прокурора Николай Джамбов. Това дело също изискваше равносметка от страна на прокуратурата – как е било възможно да се повдига такова обвинение, кои хора го направиха възможно, а получи забрава. Забрава получиха и самото дело за самоубийството на Николай Джамбов, и въпросите за кариерното развитие на следователите и прокурорите по делото срещу гражданина, обвинен само защото е поискал разследване срещу главния прокурор.

Давам само два примера, но има множество други. Колегите ми също разглеждаха дела, които не бяха доказателство за независимост на прокуратурата.

А равносметката трябваше да се направи -  заради редовите почтени и компетентни прокурори, за да не се разколебават те в мотивацията си да продължат да работят в прокуратурата. Надеждата за реформа основно е в младите прокурори, влезли в системата не поради непотизъм, а след национален конкурс. Загрижеността ни е обаче дали те имат ясна перспектива пред себе си за развитие. Защото се абелязва известна тенденция бивши младши прокурори, завършили обучение в Националния институт на правосъдието, впоследствие да искат и да успяват да се преместят на работа като съдии. Това е жалко изразходване на качествен човешки ресурс и показва промяна на мотивацията им. Очевидно не намират смисъл да се посветят на прокурорската професия в конкретното състояние на системата.

Защо толкова дълго обмисляхте да дадете на съд за клевета вътрешния министър заради твърдението му, че обслужвате организираната престъпност ?
- Подадох тъжбата, след като се убедих, че имам основание да повдигна обвинение и че няма изразени публични съмнения в медиите за външната убедителност на бъдещия процес. Не мога да коментирам вече конкретните обстоятелства по обвинението, защото те са предмет на съдебен процес и трябва да се решат в рамките на процеса от съда.