Созопол не е за молитви

Изключително интересна и предизвикателна е находката в Созопол. Наистина учените могат да се радват, а нашите християнски чувства да бъдат помазани от тази новина.

Да не забравяме, че този град е един благодатен район - през 1994 г. тук бе открита епископията на Созопол, която е най-ранната по черноморското крайбрежие - създадена е през II век. В църквата "Св. Георги" бе открит епископски саркофаг, както и много ценен печат на созополската митрополия. Това доказва, че градът е сред първите християнски центрове на Балканския полуостров. Въпросът обаче е оттук нататък какво ще правим с тази реликва. Ще ни повярва ли светът? Световните агенции с неохота или само с едно изречение отразяват факта. На всичко отгоре съм силно притеснен от начина, покойто бе отворен така нареченият реликварий (друг е въпросът доколко тази дума е точна).

С ужас гледах как разни хора пипат находката с голи ръце. Тези учени и духовници би трябвало да знаят, че човешката ръка произвежда мазнини и киселини. Видях само един човек с ръкавици и жалки пинцети. Аз все пак се чудя дали учените не знаят, че подобна находка се отваря в специална барокамера с електронни сензори и снимачна техника, която прави стотици кадри в секунда. Твърди се, че надписът е на гръцки език.

Но ако находката е от четвърти-пети век, то за какъв гръцки говорим - за езика на демоса или аристокрацията? В пети век гръцки се говори и в Западна Европа, и в Константинопол.

Това е силно разслоен вече език с десетки наречия и обособени писмени знаци. Чудя се кой специалист разчете този знак и достатъчно авторитетен ли е, за да му повярва светът. Дано е така. Находката тепърва трябва да бъде обект на научен интерес от най-авторитетни институти, катедри и модерни лаборатории, които недвусмислено да докажат автентичността на мощите. Един вариант е -  и това не е чуждо на съвременната научна технология - да се вземе ДНК проба от главата на Йоан Предтеча. Само че веднага се поставя въпросът къде е тя - в Константинопол или на други места. И ето как науката няма да стигне до единен и убедителен ДНК анализ.

На всичко отгоре отварянето на така наречения реликварий трябваше да събере цвета на българската патриаршия. На процеса трябваше да присъстват най-водещите кардинали и учени на Ватикана. Ако щете, акт с такова значение задължително предполага присъствието на най-мощните информационни агенции и телевизии от света. Като българин и християнин, кръстен още по времето на соца, наистина ще бъда изпълнен с възторг, ако науката докаже истинността на мощите. И ако това стане, следва другият въпрос - как и къде да бъде изложен така нареченият реликварий. В коя созополска църква.

Една от идеите е това да бъде "Св. св. Кирил и Методий". Макар и относително свободно, пространството около нея не може да поеме присъствието на толкова поклонници, колкото очакваме. А ако искаме Созопол да се превърне във втори Ерусалим, в което се съмнявам, трябва да чуем и видим мощна държавна воля, за да може градът да поеме и славата и гостите си. В момента Созопол е болен град, задръстен от бетонни кютуци. Созопол вече не се възприема като романтичното уединено място за поклон. Той няма купол, защото през последните 20 години нямаше вярващи градостроители. Как при тази гмеж, как при тази архитектурна еклектика да се организират и насочат потоците от богомолци? Каква инфраструктура предлага градът?

За жалост, липсва тази държавна воля, която да превърне културния туризъм в печеливш бизнес. Ние години наред не можем да привлечем света към такива паметници като Перперикон и Старосел. А е естествено, ако се облекчи движението към тези смайващи паметници, инфраструктурата сама да се разрои наоколо. За жалост Созопол не само не може да поеме хилядите евентуални почитатели, готови да видят мощите. Той не може да осигури най-важното - уюта, в който смиреният да запали своята свещ. А ако пък мощите отидат на друго място, това ще означава, че Националният исторически музей трябва да се премести в Созопол.

Димитър Шумналиев,

писател/за Стандарт