Днешните деца - повече информация, по-малко знания

Сега пубертетът настъпва с година-две по-рано, децата имат повече информация, но по-малко знания, коментират БТА експерти темата за акселерацията сред подрастващите. Първите емоционални предпочитания и интереса към децата от другия пол възниквали още в детската градина, твърдят специалистите. 

Освен това днешните деца са с някой друг сантиметър по-високи в сравнение със своите връстници от началото на 20 век, но съществената промяна е в настъпването на пубертета, отбелязва за БТА председателят на Българската педиатрична асоциация доц. Евгений Генев. При момичетата сега той започва на 8-годишна възраст, а при момчетата е към 10-тата им годишнина, обяснява доц. Евгений Генев.

През последните десетилетия акцентът все повече се прехвърля от ускореното физическо върху ускореното психическо и личностно развитие на подрастващите, предизвикано от подобрените условия за живот и присъствието на по-интензивни информационни потоци, отбелязва  сексологът доц. Румен Бостанджиев . 

В същото време наред с по-ранното съзряване в някои области, по-сложните житейски и професионални роли на съвременните млади хора, изискват по-продължителен процес на подготовка и образование. Затова се отлага възрастта, в която тези роли се поемат. Това най-ясно проличава по отношение на по-късната възраст на стъпване в брак и поемане на родителска роля от хората живеещи в големите индустриални центрове, посочва доц. Бостанджиев.  

Според доц. Бостанджиев днешните деца получават информация за отношенията между мъжа и жената от много повече източници в сравнение с връстниците си от преди 20 години. Понякога обаче тази информация е доста хаотична и объркваща за самите тях, затова се нуждаят от компетентна подкрепа от страна на семейството и учебните заведения. Често родителите се стряскат от това, че децата им поставят за обсъждане теми, които за тях на тази възраст са били табу. Това кара някои хора да използват нелепото твърдение, че "децата знаят повече от родителите", обяснява доц.

Румен Бостанджиев и отбелязва, че компетентността в областта на личните отношение включва не само знания, но умения и ценностни нагласи. Ако наистина децата ни са по-информирани от нас по някои въпроси, тъй като използват по-адекватно съвременните информационни източници, това би било чудесно. В действителност обаче много от децата ни са засипани от информационна лавина, в която трудно се ориентират, смята той.  

В наши дни с навлизането на интернет и на високите технологии можем да говорим за прекалено бързо информационно съзряване, посочва и доц. Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в Института за философски изследвания към БАН. Преливането от информация обаче създава трудност за човека да се ориентира в ценностите и така възниква необходимостта тази информация да бъде селектирана, отбелязва той. Навремето социалистическата власт ограничаваше сериозно достигането на някаква информация до младото поколение, тъй като то трябваше да бъде възпитано в съответния дух. Сега има парадокс - младото поколение е залято от информация и възниква необходимост тя да бъде филтрирана, посочва доц. Личев.  

Според него децата сега имат повече информация, но не им достигат базисни познания, които преди са се наричали обща култура. Онова, което беше като белег за обща култура - минимум познания в областта на точните и хуманитарните науки, в изкуството, вече не е критерий за социализацията на младия човек, отбелязва той.  

Вероятно просто трябва да си дадем сметка, че младите хора в момента се социализират, приобщават се към обществото по някакъв нов начин, който е различен от предишния, смята той. От гледна точка на старото поколение, дефицитът на обща култура сред младите хора е очевиден, но въпросът е дали те имат нужда от такава обща култура в своето настояще, казва ученият от БАН.