Европа: Бягството на умните

Те са млади, умни и с много енергия, но никой не ги иска. Кризата подгони най-способните и обезкърви закъсалите южноевропейски държави. Хиляди млади таланти от Италия, Гърция и сие бягат на рояци от родината си.

През първите шест месеца на 2011 година имиграцията в Германия силно се е увеличила. Новопристигащите са главно хора от засегнатите от кризата европейски страни. Около 435 000 души са се преселили в Германия през първата половина на 2011,

Обезкървени земи

Младият елит от региона на Средиземноморието бяга, защото не намира работа, нито перспективи за развитие. Това важи най-вече за младите академици, които искат да правят кариера в науката. Добре платени работни места за млади учени и преди не достигаха. Сега обаче изобщо ги няма. Колкото повече се затяга положението в Гърция, Италия, Испания и сие, толкова по-силен става натискът над младите. Те са с добро образование, но в родните им страни сякаш никой не се интересува от тях. И така не им остава нищо друго, освен да си стегнат багажа и да заминат за чужбина. Пък и какво да очакват от държави, в които безработицата сред младите - в зависимост от региона - варира между 25 и 50 на сто?

Онези, които днес са на по 25-30 години, имат университетска диплома в джоба и живеят в Атина, Лисабон или Неапол, са наясно: в идните години шансовете им за работа в родината са равни на нула. Който иска да се спаси, трябва да потърси късмета си навън. Така високо задлъжнелите държави в европейската периферия изведнъж се оказват с двоен недостатък: те хем трябва спешно да съживят икономиките си, хем губят масово младия си елит - тоест хората, които биха могли да изтеглят каруцата от калта.

Ще се върнат ли?

Закъсалите държави се нуждаят спешно от иновации и производителност, както и от кадри с международен опит. Само че най-добрите отдавна вече са се отправили на север: към Германия или Канада - натам, където все още има работа и където талантите от Юга все още могат да получат признание и да направят кариера.

Дисбалансите между Юга и Севера на Европа стават така още по-сериозни. Конкурентоспособността на южните европейски икономики продължава да се свива, изтичането на мозъци е свързано с милиардни загуби за съответните държави. Всеки, който заминава, отнася със себе си и част от националното богатство - опита си, скъпото си университетско образование, квалификацията и високата си мотивация. Така закъсалите държави започват да кървят още по-силно. Единственото, което им остава, са надеждите: че един ден талантите все пак ще се върнат, заредени с нов устрем и международен опит. Дано!