Преглед на печата днес

"Няма вече "Бърза помощ", пише в анализ на в. “Сега”. “Свиквайте. Системата едва креташе, а минаването й към тел. 112 окончателно я разруши. Който смята, че все още има "Бърза помощ" в България, просто защото е абсурдно да няма, значи е израснал с мисълта, че държавата е длъжна да гарантира националната сигурност на гражданите си и явно е раждан преди 1980 г. А който смята, че липсата на адекватна спешна помощ се дължи на работещите в тази система, е напълно заслужил нивото на медицинска услуга, която те ще му предложат. Причините за колапса на центровете за спешна помощ са отдавна известни и също толкова отдавна никой не прави нищо, за да подобри състоянието на тази система”.

Константин Пенчев, национален омбудсман, казва пред "24 часа"Изборът на лекар е рекет, а не право на пациента. За болния най-важното е кой и как ще го лекува. Това е основна медицинска услуга, а не допълнителна, че да се заплаща. Докторите трябва да са адекватно заплатени, а гражданите - адекватно лекувани. Изненадан съм от бързата реакция на здравния министър и депутатите от ГЕРБ", споделя омбудсманът на републиката.

"Орязват малките общински болници", е водещото заглавие на "Дума". Приеха закон, който нито една парламентарна група не харесва. Изискването за минимален брой болнични легла, които трябва да имат лечебните заведения, може да унищожи десетки малки болници, заявиха депутатите от опозицията. Тази идея може да се окаже и противоконституционна, коментираха и от ГЕРБ, и от опозицията, и припомниха, че преди време ВАС атакува подобна теза на здравното министерство. Сега". "В рамките на една топлофикация има различни сметки. На някои драстично са увеличени, а на други с малък процент. Когато е налице такова разминаване, има проблем", категоричен бе министърът. 

Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев обясни, че причината трябва да се търси в разпределението и в топлинните счетоводители. От енергийния регулатор побързаха да се дистанцират от евентуални активни мерки срещу големите суми за топлото. Институциите си прехвърлят вината за рекордните сметки за парното. По този повод депутат от ГЕРБ предлага задължително въвеждане на дистанционното отчитане и монтиране на термокамери от топлинните счетоводители, като мярка срещу кражбите на топлоенергия.

Енергийно обвързана е и темата на "24 часа"Студът и снегът ни струват почти 1,2 млрд. лв." 1,1 млрд. лв. са изхарчени за ток и парно, 20 млн. за въглища и дърва, 50 млн. за чистене на пътища. Ако едно домакинство премине на газ, подаряват му 3000 лв., оповестява ежедневникът. Това става само срещу молба. За целта са предвидени 10 млн. евро от международния фонд "Козлодуй", обясни енергийният министър Трайчо Трайков. Преминалите на газ ще доказват инвестицията с първите си сметки. Схемата ще е насочена към жителите на 28-те града у нас с най-висока запрашеност. Сред тях са София, Перник, Бургас, Плевен. "България изостава критично по газификацията на домакинствата. В момента едва 2% се отопляват със синьо гориво. Искаме да станат 30 на сто", каза министър Трайков.

"Телеграф"Парното иска да ни изсели" - тези, които не могат да плащат, да си продадат имота - даде скандален съвет Огнян Димитров от Асоциацията на фирмите за дялово разпределение. 

Държавата забрани на частния бизнес да пенсионира служителите си, събрали стаж и възраст, но "забрави" да въведе тази реформа за чиновниците, алармират експерти по човешки ресурси пред "Труд". От няколко дни са в сила поправки в Кодекса на труда, според които работодателят няма да има право да освобождава по свое усмотрение хората, навършили пенсионна възраст. Това ще става само ако те пожелаят. Мярката е в унисон с европейската концепция за активно стареене - човек сам трябвало да прецени до каква възраст е трудоспособен. 

"Парите са най-малкият проблем пред младежите с увреждания", обяснява пред "Новинар" Марина Стефанова, програмен директор на фондация "Каузи". "Трудно може да се говори за предприемчивост в област, в която младежите се третират като неравноправни, "специални" или различни по някакъв начин. Получава се разделяне
на две общности - тази на хората с увреждания и тази на хората без. Нужни са ни повече оптимизъм, подкрепа от институциите и кураж", изброява г-жа Стефанова. 

Европейската комисия (ЕК) е започнала проверка за недопустима финансова помощ от страна на българската държава към Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от писмо на Главна дирекция "Конкуренция" на ЕК до постоянното представителство на България в Брюксел от 21 декември м. г. В документа, с който "Труд" разполага, се посочва, че страната ни трябва да отговори на 13 въпроса за отношенията на държавните фирми с КТБ в срок от 20 работни дни.

ЕК е предприела разследване по анонимен сигнал, че огромна част от парите на държавните компании са депозирани в КТБ, изпратен в Брюксел още през есента на 2010 г. От писмото става ясно, че комисията почти през цялата минала година е събирала информация по въпроса.