Какво е това Тристранка и хубаво ли е да има почва у нас?

Тази седмица след няколко отлагания се проведе поредното заседание на Тристранката (Национален съвет за тристранно сътрудничество).

Как работи Тристранката?

Краткият отговор е – не е ясно,  защото Тристранката:

• Няма интернет страница;
• Не публикува стенограми, за да знаем позициите на участниците;
• Не известява официално кога ще заседава;
• Не публикува дневен ред;
• Не публикува протоколи от заседанията;
• Не публикува становищата на участниците по конкретни въпроси;
• Не допуска журналисти на заседанията си.

Може би вече се съмнявате, че има подобен съвет, но за съжаление има. В последните години най-вредните решения и политики в областта на трудово-осигурителните отношения са произлезли от Тристранката. Няколко примера:

• Вдигането на минималните осигурителни прагове – покачва облагането на труда
• Конфискацията на спестяванията в частните пенсионни фондове – грабеж на частни спестявания
• Вдигането на минималната работна заплата – автоматично отрязва официалния достъп до пазара на труда на нискоквалифицираните работници
• Запазването на привилегиите на първа и втора категория труд – лобиране за синдикалните членове и т.н.

Последното заседание от 13 февруари 2012

От години ИПИ проявява силни съмнения и често откровено е против идеите, излизащи от Тристранката. Причината – те вредят и пречат на всеки, който иска да работи. Те увеличават цената на труда, водят до безработица за определени групи, дават привилегии на малки групи за сметка на всички останали.

Затова и решихме, че поне можем да присъстваме на заседанията.

Оказа се, че според Димитър Манолов от КТ Подкрепа, това е постановка! Беше направена мини сценка относно присъствието на представител на ИПИ, веднага беше проверен правилникът и беше коментирано, че „така не може”. Нахалството на г-н Манолов стигна дотам да заплашва, неясно кого, че на следващото заседание той ще организира също масовка.

Наглостта на Димитър Манолов е обяснима, тъй като от години „представителните” синдикати и работодателски организации са свикнали да играят ролята на последна инстанция.

Безочието му е логично, тъй като явно предпочита важните неща да се договарят единствено между „избрани”, въпреки че не е ясно колко работещи точно представляват българските синдикати. Твърдението, че са представителни, изисква поне да дадат безспорна информация, която доказва това.

Непримиримостта му е разбираема, защото явно е по-добре след всяко заседание участниците в Тристранката да „съобщават” на всички нас, които после плащаме сметката, решенията на съвета по тържествен, но понякога и леко досаден начин. Единственият начин да разберем какво е решено/какво ни чака е да гледаме новините, където виждаме около 20 премръзнали от чакане журналисти, които често не разбират темата, да вземат интервю от ядосаните/изморените участници в заседанията.

Нахалството му произлиза явно от разбирането, че дебатът трябва да е правителство-синдикати, а не работник-работодател.

Как да ограничим вредите от Тристранката?

Няма пречка и сега всички с мнение да предоставят своите становища в Парламента по време на заседанията на комисиите.

Няма пречка и сега всеки да изразява позиции, да организира пресконференции, да прави анализи и да дава предложения. Всъщност, това правим и ние.

Няма обаче логика от съществуването на Тристранката, защото тя се опитва да решава въпроси, които са в правомощията на управляващите и народните представители. Ако погледнем по-концептуално на въпроса, то Тристранката решава въпроси, изпадайки в противоречие с логиката всеки да може свободно да договаря условията си на труд.

Няма логика хора, за които никой не е гласувал – синдикати и работодателски организации, да определят какво ще се случва с пенсионната реформа, заплатите, работното време и т.н.

Крайно време е този съвет да престане да действа, защото решенията му почти винаги дърпат икономиката ни надолу.

И ако все пак синдикатите искат да участват като напълно равнопоставен партньор, да могат да се изказват, гласуват и отхвърлят идеите на управляващите за пенсиите, доходите, работното време, то да вземат да се регистрират като лява партия, да се явят на избори и да действат.

Докато Тристранката съществува обаче, представител на ИПИ ще присъства на всяко заседание. Или поне докато не се вземе решение, че като граждани нямаме право на това. Което със сигурност ще сложи край на всички твърдения за необходимостта от подобен съвет.