Израел срещу Иран - възможната война?

Всички погледи са вперени в Израел и Иран, които от няколко седмици водят война в сянка, пише в. „Монд“. Демонстрация на военноморска мощ срещу заплахи за военна интервенция - напрежението достига своя връх. Пръстът е сякаш поставен върху спусъка. 

Израел, както изглежда, е готов да действа сам. Началникът на генералния щаб ген. Бени Ганц заяви още на 18 февруари, че "Израел е централен гарант на своята собствена сигурност. Това е нашата роля като армия. Израел трябва да се защитава сам". 

Заплахата за солова атака на Израел срещу Иран, която би потопила региона в конвенционална война, притеснява Вашингтон. Ето защо американските представители умножават совалките и разговорите със своите израелски колеги.

Има ли Израел действително военната и тактическата способност да атакува сам Иран? Въпросът поражда интензивен дебат във Вашингтон. Според представители на американската отбрана и военни анализатори, близки до Пентагона и цитирани от в. "Ню Йорк таймс", израелска атака, целяща да забави прилагането на иранската ядрена програма, би била огромна и изключително сложна операция. Тази операция ще има съвсем други мащаби в сравнение с ударите с хирургически прецизна точност, извършени от Израел срещу ядрения реактор в Сирия през 2007 г. и този в Озирак в Ирак през 1981 г.

Според предпочитания сценарий Израел би поразил четирите най-важни ядрени обекта в Иран - Натанз, Фордо, Арак и Исфахан.

Журналистката Елизабет Бъмилър от в. "Ню Йорк таймс" смята, че подобна операция се нуждае от пилоти, които да прекосят над 1500 километра вражеско въздушно пространство, чиито самолети да бъдат презареждани във въздуха, които да се противопоставят на иранската зенитна заплаха и да атакуват едновременно няколко подземни обекта. Това ще ги принуди да използват най-малко 100 самолета. Но според Майкъл Хейдън, директора на ЦРУ от 2006 - 2009 г., тези въздушни удари, които могат да забавят решително иранската ядрена програма, са отвъд способностите на Израел отчасти заради разстоянието, което трябва да измине израелската самолетна флотилия и заради мащабите на мисията.

Въпреки това висш представител на американската отбрана признава, че американците нямат точна представа за израелския арсенал, а какво остава за преценките за военната способност на тази страна.

"Има много неизвестни. Има много потенциални рискове, но израелците трябва да знаят, че тези рискове не са чак толкова сериозни", смята Антъни Кордсман, военен експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. От израелска страна тактическите предели, които би наложила една подобна операция срещу Иран, са известни от доста време.

"Дори плановиците и командирите на израелската армия не вярват, че Израел може напълно да унищожи иранския ядрен капацитет", отбелязва журналистът Аншел Пфефер в израелския в. "Аарец".

Офицерите от израелските военновъздушни сили повтарят непрекъснато, че ще бъдат принудени да се върнат в Иран втори път и че не си правят никаква илюзия, че ще могат да забавят иранските ядрени планове освен само с една или две години най-много. Така че израелска операция срещу Иран би била трудна, но не и невъзможна.

Първият проблем е как да се стигне до иранското въздушно пространство. Три пътища са възможни - прелитане над Турция от север, пътят от юг, преминаващ през Саудитска Арабия и най-късият път, който преминава през Йордания и Ирак. Последната опция е най-вероятна, смятат експертите, защото Ирак няма противовъздушна отбрана, а американците, откакто се изтеглиха оттам през декември, нямат задължението да защитават иракското въздушно пространство. Този елемент променя значително ситуацията и прави варианта за прелитане над Ирак и Йордания по посока Иран по-реалистичен.

Ако Йордания приеме Израел да прелети през нейното въздушно пространство, проблемът тогава ще бъде разстоянието, твърдят американски експерти. Израел разполага с бойни самолети американско производство F-15L и F-16L, които могат да пренасят бомби до целта, но техният обсег на действие, който зависи от височината, от скоростта и от товара, е по-малък от 3000 километра в двете посоки. А толкова километри трябва да изминат тези самолети при евентуална операция срещу Иран. Тук не отчитаме прелитането над целта и възможността да се отблъскват ирански ракетни и самолетни атаки.

Във всички случаи Израел трябва да използва самолети за презареждане. Американски експерти не са сигурни, че Израел разполага с достатъчно машини. Според Скот Джонсън, анализатор на консултантската фирма IHS Jane's, Израел разполага с осем самолета-цистерни американско производство KC-707, които не са може би всички в състояние да летят. Американският експерт отбелязва също така, че Израел може да е трансформирал някои самолети за презареждане за операцията.

Информацията е потвърдена от журналиста на "Аарец", който съобщава, че през последните години израелските представители са трансформирали всички граждански самолети Боинг 707, сред които и прочутия частен самолет на бившия египетски президент Ануар Садат, в самолети-цистерни. Според различни източници израелската армия разполага с осем или девет самолета за презареждане от този тип, но техните способности са ограничени. Всеки самолет-цистерна може да зарежда осем F-16 или четири F-15. Последиците от това са ограничаване на броя на самолетите, които могат да участват в операция по едно и също време. Условие, което може да принуди израелските власти да предпочетат нападения, извършени "на вълни". Първата ударна вълна ще бъде съсредоточена върху най-важната мишена и системите за противоракетна отбрана, а другите вълни върху второстепенни
мишени.

Всеки самолет за презареждане трябва да бъде защитаван от изтребители. За подобна операция може да се наложи да се използва главозамайващ брой самолети, смята Скот Джонсън.

Американските експерти разчитат на мобилизацията на около 100 машини. Това е предпазлива оценка, смята журналистът Аншел Пфефер, който отбелязва, че операцията трябва да вземе също на прицел и изследователските центрове, заводите и базите за ракети с голям обсег, както и противозенитните батареи и радарите на Иран. Според американски експерти иранската противоракетна отбрана е с едно поколение назад, тъй като през 2010 г. Русия отказа да продаде на Иран своята ракетна система S-300. Но това не означава, че иранската противоракетна отбрана трябва да бъде пренебрегвана.

Точно за такава мисия израелската армия се оборудва през последните четири години, коментира "Аарец". Между 1996 г. и 2009 г. Израел купи главно благодарение на американска военна помощ 125 самолета от най-съвременната версия на F-15 и F16, адаптирани специално, за да водят стратегически нападения с дълъг обсег. Освен тези пет ескадрона за действия на първа линия, израелската армия разполага и с девет ескадрона, съставени от по-стари модели на F-15 и F-16. Израел следователно има 350 бойни самолета, което е военновъздушна сила, доста по-голяма от тази на Великобритания или на Германия, казва журналистът Аншел Пфефер.

Последният проблем във връзка с военна операция на Израел срещу Иран е свързан с необходимите муниции, за да се порази самото сърце на централата в Натанз,  погребано под десетметров стоманобетонен купол, или за удар по обекта във Фордо, който е построен под планина. Ако Израел не използва атомна система за тази цел, то той би прибягнал до противобункерни бомби с тегло от 2250 килограма от типа GBU-28, които могат да унищожат подобни мишени, въпреки че техните способности за проникване не са известни.

Подобна операция по всяка вероятност ще трябва да бъде съчетана с превантивни удари срещу иранските ракетни установки в Ливан, Газа и може би в Сирия и ще мобилизира максимално капацитета на израелската армия, посочва в. "Аарец". Но според журналиста Аншел Пфефер Израел е способен на подобно нещо. Той допълва, че точно за това е била заделяна голяма част от бюджета за отбрана от едно десетилетие насам.

В израелските военни кръгове има изолирани гласове, които се съмняват в успеха на мащабно нападение срещу Иран, но съществува и консенсус около идеята, че дори и това да е трудна и комплексна операция, тя си остава все пак по силите на израелската армия, казва Пфефер.

Според Яков Кац, журналист във в. "Джерусалем пост", аргументите на експертите и на представителите на американската отбрана се основават на тактика за разубеждаване на Израел да се намеси военно в Иран, базираща се на опит да се подкопае вярата на Израел в неговите собствени военни способности. 

Но според Кац Израел не претендира, че има ресурси, за да унищожи иранското ядрено оборудване - нещо, което САЩ биха могли най-вероятно да направят. Израел не се стреми и да се увери, че ислямският режим няма да има никога повече средства да създаде в бъдеще атомна бомба. Целта, която открито си поставя Израел, е да забави възможно най-много иранската ядрена програма.

Но опасенията на САЩ са, че ще се окажат принудени да довършва недовършената израелска работа - задача, която според експерти може да отнеме седмици, въпреки че Вашингтон разполага с голям арсенал от бойни самолети и боеприпаси. А през това време Иран може да предприеме наказателни действия. САЩ, дори и да разполагат с необходимите самолети, със способността за презареждане на самолети по време на полети и с военни бази, които позволяват подобна операция, са все пак ограничени откъм боеприпаси. Проектираният заради Иран и Северна Корея артилерийски противобункерен снаряд, който може да бъде насочван много точно и да прониква на голяма дълбочина, все още е в процес на подобрение.

Но все пак не бива да забравяме, че само една свръхсила в света може да извърши подобна операция срещу Иран, припомня генерал-лейтенант Дейвид Дептула, бивш високопоставен офицер от американските военновъздушни сили.