Барети, пистолети, бой. Продължението

Страната ни е на крачка от “поредната излагация на високо институционално ниво”. Тази констатация не е плах журналистически опит за създаване на сензация, а становище на уважаван български юрист, специалист в международни дела.

Адвокат Михаил Екимджиев съобщи за dnes.bg, че до дни ще бъде даден старт на две дела – едното в България, другото в Страсбург, по случая с Александър Христов, който в края на миналата година осъди страната ни за полицейско насилие.

Припомняме, че на 17 февруари 2004 г. в дома на Александър Христов в Бургас е проведена акция на спецслужбите от НСБОП. Причината е, че мъжът е заподозрян в “интелектуално подбудителство” и “помагачество” при изработването на фалшиви долари. Операцията се ръководи от Бойко Борисов, който тогава е главен секретар на МВР.

В жилището на Христов нахлуват 7-8 маскирани полицаи. Макар да не проявява съпротива, мъжът е съборен на земята и по думите му е бит пред очите на съпругата си и 5-годишната им дъщеря. Стресираното момиченце започва да плаче. Изнервен оттова, един от полицаите насочва пистолет към него и му крещи да замълчи. Уплашената майка се опитва да защити детето си, в резултат на което, баретата опира оръжието в нея и дава заповед на жената да укроти дъщеря си.

Александър Христов е арестуван макар в дома му да не са открити фалшиви банкноти. Съпругата му подава жалби до всички нива на Прокуратурата с искане да бъдат разследвани полицаите, нахлули в дома й. Отвсякъде обаче тя получава отказ за образуване на наказателно производство.

Именно върху този факт е базирано основното становище на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Това е първото спечелено дело срещу страната ни, в което се подлагат на сериозна критика действията на част от полицейските служители и възможността те да получават наказателноправен имунитет.

Според решението на Международния съд България трябва да заплати на семейство Христови сумата от 17 000 евро – 14 500 като обезщетение и 2 500 разноски по делото. Санкцията е за нанесените психически травми и за бездействието на институциите при разследване на лицата, позволили си полицейски произвол. Решението на съда в Страсбург създава задължение на България да извърши това разследване. 

Що се отнася до упражняването на физическо насилие, съдът в Страсбург казва, че липсват достатъчно доказателства, които да дадат основание да се говори за такова. И въпреки, че нашето правителство можеше да обжалва решението на европейските съдии, то се отказа от това си право и прие случая за приключен.

 Не на това мнение обаче е Александър Христов. Макар да е спечелил битката срещу държавата, той смята, че решението на международния съд е щяло да бъде различно, ако навреме е бил предоставен важен документ, умишлено укриван от нашите власти години наред. Става въпрос за страница от Книгата за медицинско освидетелстване на задържани лица за 2004. Именно в тази тетрадка се записва здравословното състояние на лицата, които постъпват в ареста.

 

И макар там да е отбелязано, че задържаният е приет в следствения арест с кръвоизлив и оток на лявото око, по време на наказателното дело основният свидетел – Ирина Каралеева (оперативен работник от НСБОП, ръководила “екшъна” в дома на Христов) – заявява, че не е видяла по лицето на подсъдимия следи от физическо насилие.

8 години са нужни на Христо да се сдобие с това “медицинско свидетелство”. Той е потърсил съдействие от главния прокурор тогава Никола Филчев, от Военно-апелативна прокуратура, от Върховната-касационна прокуратура и от всички възможни инстанции. Получава отказ от всякъде.

Накрая решава да помоли Европейския съд да го изиска от нашето правителство. “Има един многообезпокоителен факт. Правителството ни представя в Страсбург писмо на Окръжна прокуратура, съдържащо куп документи, измежду които амбулаторен дневник, медицинска справка, като изрично е уточнено, че това са всички документи от арестантското досие на Александър Христов.

В случая държавата дава на Европейския съд документ с невярно съдържание, като посочва, че е предоставила всички налични документи. А всъщност липсва точно тази страница, в която е описано в какво състояние е приет Христов в ареста”, коментира адвокат Екимджиев.

Той обясни, че именно на базата на този новооткрит документ ще иска Страсбургският съд да преразгледа решението си и да признае основното оплакване на клиента му за полицейско насилие.

Освен това Христов ще поиска от главния прокурор на Република България да разпореди образуване на досъдебно производство и разследване на случая от 17 февруари 2004 г., с цел да се разследват лицата, нахлули в дома му. “Смятаме, че решението на Европейския съд дава “законен повод” и съдържа “достатъчно данни” за образуване на  наказателно производство, в рамките на което да се установи дали Александър Христов и близките му са били обект на полицейско насилие. Нещо, което до момента българската Прокуратура му отказва”, каза адвокат Екимджиев.

И ако всичко казано до тук, макар и абсурдно, се вписва в рамката на правния мир, историята, която Александър Христов разказа пред екипа ни, спокойно може да мине за сценарий на холивудски филм. Оказва се, че спецоперацията за фалшивите долари е част от разследване на секретните служби на САЩ – “Сикрет сървис”. Преди десет години тези банкноти са засечени в няколко американски щата. Следите, по които работят презокенските служби, ги довеждат до Бургас. От тук нататък американците дават правомощията на нашето МВР да разкрие къде е базата, в която се изработват фалшивите пари.

Христов разполага с документ от “Сикрет Сървис”, в който се вижда, че мостри от откритите в Бургас долари са изпратени в Щатите за сравнителни анализи. Срещу всяка банкнота е направено разследване, като е отбелязана и датата, на която е започнала работата по нея. Интерес буди фактът, че повечето банкноти са открити през 2002 г., а разследването тук показва, че фалшивите пари, за които Христов е обвинен, са отпечатани едва през декември 2003 г.

Освен това вещото лице по делото заявява, че качеството на “бургаските” долари е много лошо и те не биха заблудили дори “не особено подготвена касиерка в чейнджбюро”.

“Ясно е, че мострите са подменени и не са тези, които са от Бургаската печатница. Този, който го е направил, е прикрил истинската база. След като това беше представено в съда, поискахме от съдията да се направи истински сравнителен анализ и да изпратим една мостра от бургаските банкноти в САЩ. Но ни беше отказано, защото щеше да стане международен скандал. След тази операция Американският конгрес подари на МВР 1 млн. долара за успешно справяне с операцията. Излиза, че мамим Американския конгрес”, коментира Христов.