Защо Европа не може да спаси Гърция?

Две години Гърция е пред фалит. Два месеца нямаше споразумение за втората доза от европейска помощ. Ако до двадесети март пари не са преведени, Гърция фалира.

Истината е, че Гърция не може да бъде спасена.

Защото нейният проблем не е огромният дълг. Дори обратното, дългът е проявление на двата основни проблема на гръцкото общество: популизмът и безотговорността на политическата класа и неконкурентоспособността и разточителността на икономиката.

Популизмът вирее навсякъде, където зад неговия параван стои корупцията. Примери няма да давам, те са видими и близки. В Гърция преди кризата всеки месец имаше стачка на някоя социална група, която изискваше повече привилегии за себе си. Българските превозвачи на пътници и стоки добре помнят блокирането на границите от гръцки багери, трактори и селскостопански животни. По принцип целта на стачката е да защитава правата на гражданите. Но когато стачките са национален спорт – това се нарича изнудване.

Политическата класа от своя страна е щастлива да бъде изнудвана – това снема вниманието към нейните действия и го отправя в друга по-непосредствена за обикновения човек посока. Същевременно неморалните техники за припечелване на някое евро стават практика и така влизат в общия морал. Според изследванията на Transparency International напр. средностатистически всеки грък дава по близо 1400 € за подкупи на държавни служители всяка година. Отделно същият този средностатистически грък дава още близо 1700 € на служители на частни фирми. Ежедневната корупция не може да не е знак за корупция по високите политически етажи.

Там корупцията се измерва по друг начин. Не в хиляди, а в милиони и милиарди. В скандала с държавните поръчки за "Сименс" от 2008 г. информацията беше за 100 млн. € под формата на подкупи, а в неизгодната сделка с облигации от 2007 г. под въпрос бяха 250 млн. €. Като се вземе предвид, чедългосрочните вреди от тези и всички други големи и малки корупционни сделки са в пъти по-големи от спечеленото под масата, проблемът директно се премества от политиката в икономиката.

А икономиката не може да работи добре и да се развива конкурентно, когато вирее в корумпирана среда. Защото изследванията поставят Гърция вечно на последно място по ефективност на публичния сектор сред развитите страни. Защото всяка година очаквано държавната агенция за корупцията излиза с покъртителен доклад за случващото се на всички властови нива. Защото докладът води до покъртително малко резултати.

Затъващата в неконкурентоспособност икономика обаче намира изход в лавинообразното заемане на пари. Логиката на гръцките политици е ясна: в Европейския съюз са – има кой да ни помогне; в еврозоната са – никой няма да посмее да ни изостави. Пък и лихвите са ниски, защото нали страната е в развития свят, в Евросъюза, в еврозоната. Обачеколкото повече пари наливаш в нещо нереформирано и неконкурентоспособно, толкова по-силна е съпротивата против реформа и толкова повече затъва то в неконкурентоспособността си.Така икономическият бум на Гърция в последното десетилетие се дължеше на следните фундаменти:

• Заеми и държавно харчене
   
• Селско стопанство
   
• Туризъм
   
• Транспорт
   
• Недвижимо имущество

И всеки от тях криеше своя собствена бомба. Заемането не може да продължи вечно с увеличаващи се темпове. Особено когато си част от общ валутен съюз, в който имаш значителни ограничения в монетарната си политика. Държавното харчене пък е проблем само по себе си, защото там корупцията е равна на неефективност.

Гръцкото селско стопанство съществува само заради разточителните помощи на европейско и национално ниво. Но то само по себе си е неконкурентно, защото гръцките производители не могат да се конкурират нито с качеството на продукцията от Франция и Италия (за сравнение вижте едно гръцко и едно италианско вино на еднаква цена), нито с евтината работна ръка на Турция, Полша, Румъния и България.

Туризмът и транспортът в Гърция имат своите конкурентни предимства. Проблемът е, че световната икономическа криза удари най-силно тях. И докато тези сектори в други държави реагираха гъвкаво, то в Гърция това не може да стане заради безграничната потентност за извиване на ръце чрез стачки и лобизъм. Най-високите докерски заплати са в Гърция, а и до днес е практически невъзможно да направиш нова фирма за сухопътен транспорт в южната ни съседка, без някой от картелната клика да те унищожи.

Защо за Европа е толкова важно Гърция да бъде спасена?

Защото Европа не спасява Гърция, а себе си. Единната валута е най-големият успех на съюза – един от малкото видими и реални символи както на икономическото обединение, така и на общата мощ. Ако еврозоната се разпадне, съюзът се обезсмисля.

Същото се отнася и за отделните страни в Европа – ако Гърция фалира, икономическият трус ще бъде толкова силен, че ще се усети навсякъде от Вашингтон до Пекин, но в епицентъра ще са най-големите търговски партньори на Гърция – Рим, Берлин, Париж.

А гръцката икономика вече потъна, сякаш е фалирала. Спадът на БВП от началото на кризата клони към 20%, а безработицата е дори по-висока. Но през последните две години Европа направи всичко възможно, за да се подготви за всички песимистични сценарии, и вероятно е успяла.

Но за България е дори по-важно Гърция да не фалира, защото през годините на икономически бум тя беше най-големият ни търговски партньор. И въпреки че през последните години има известни размествания, все още южната ни съседка е един от най-важните витализиращи фактори за българското стопанство.

Какво може да се направи в Гърция?

И дума не може да става, че вторият пакет от помощ за Гърция ще е достатъчен за да стабилизира страната. Той е необходимо условие, за да се проведат съвсем други мерки.

Крути мерки, включващи реформи, приватизация и европеизация на всички нива. Гръцките политици трябва да вкарат финансите на страната в ред. Но за това ще е необходимо да се преборят с три огромни чудовища: чудовището на неефективната държавна администрация, чудовището на неплащането на данъци и чудовището на собствената си корумпираност.

Само и единствено ако това стане, Гърция ще се стабилизира и политически и икономически към 2020 г. и ще може да покаже истински икономически растеж, базиран на по-добра ефективност, знание и конкурентност.