Южните съседи на Русия изнудват Москва за пари заради военни бази

Докато руснаците се готвят да изберат отново Владимир Путин за президент, на заден план през последните няколко дни Москва изведнъж се оказа притисната от южните си съседи, заплашващи да премахнат военната й инфраструктура от територията си. Преговорите с Азербайджан за продължаване на арендата на Габалинската радиолокационна станция (РЛС) блокираха малко след като бяха започнати, а Киргизстан и Таджикистан твърдят, че руснаците не са изпълнили задълженията си по ползване на военни бази в двете бивши съветски републики.  

По информация на в. "Коммерсантъ" Баку иска да увеличи наема на Габалинската РЛС от сегашните 7 милиона долара до 300 милиона долара и не е склонен на никакви отстъпки. В министерството на отбраната в Москва наричат тази цена неадекватна и заплашват да напуснат базата в Габала, ако азерите не отстъпят.

Проблеми за Москва са започнали още на първата среща през февруари тази година между министъра на отбраната на Русия Анатолий Сердюков и вицепремиера на Азербайджан Ягуб Еюбов, който ръководи преговори от страна на Баку. През тази година изтича десетгодишният договор между двете страни за "Статуса, принципите и условията за използване на Габалинската радиолокационна станция (РЛС "Дарял")". Според съглашението то автоматично се подновява с три години, ако никоя от двете държави не направи възражения. Азерите, доволни на наем в размер на 7 милиона долара досега изведнъж обаче са поискали от руснаците 300 милиона долара, твърдят информирани източници, цитирани от "Коммерсантъ".

Всичко условия за продължаването на договора, освен финансовите, са били изгладени още през ноември 2011 г. на среща на високо ниво между Азербайдан и Русия. Тогава Баку иска двойно увеличаване на наема от 7 на 15 милиона долара. За разрешаване на проблема тогава се създава специална руска комисия от военни, дипломати и чиновници на министерството на промишлеността. Ефектът обаче е обратен – азерите увеличават исканата сума десетократно – до 150 милиона долара, а в момента настояват за 300.  

"Ако Баку не намали финансовите си апетити, ние ще си тръгнем от Габала," казва високопоставен руски военен, цитиран от в. "Коммерсантъ". Изоставянето на радара в Азербайджан обаче може да се окаже значителен проблем за Русия. Функционално, радарът може да бъде заменен от друга РЛС на руска територия, но тя още не е напълно работеща. За евентуалното празно място на руските военни в Азербайджан едва ли липсват кандидати – това преди всичко са страните от НАТО, най-вече Турция и САЩ. Тогава Москва не само ще загуби един от козовете си в преговорите с Вашингтон относно ПРО, но и ще предаде една от ключовите станции, които биха били необходими за водене на война срещу Иран.

Според някои руски дипломати Баку иска да отмъсти на Москва заради позицията й по статута на Каспийско море. Русия е раздразнена, че Азербайджан може да участва в проект за транскаспийски газопровод, който да заобикаля руската територия. Тази тръба ще свърже туркменския газ с газопровода Набуко, който е конкурент на лобирания от "Газпром" Южен поток и Москва се старае да не допусне строежа му с всички възможни методи. В Баку обаче отричат причината да е в газовите спорове с Москва. Политолгоът Расим Мусабеков казва пред "Коммерсантъ", че транскаспийския газопровод не е достатъчно изгоден за Азербайджан. "Защо да помагаме на туркменския газ да достига пазари, където ние продаваме нашия газ?"

Проблеми и в Киргизстан и Таджикистан

По време на визитата на новия киргизстански президент Алмазбек Атамбаев на 23-25 февруари в Москва той повдига въпроса за неплатения наем на руска военна база в Киргизстан. Сега Таджикистан също така повдига подобни претенции, пише изданието Turkish Weekly.

Атамбаев казва на 25 февруари в интервю за радиостанцията "Ехото на Москва", че Киргизстан може да поиска Русия да освободи базата в Кант, на около 40 километра от столицата Бишкек. По думите на президента, през последните 4 години Русия ползва базата, но не плаща наем. "За какво ни е такава база?," пита Атамбаев.  Той добавя, че дори плащането на сметките за ток и вока на базата се прави от киргизстанските власти. Руският президент Медведев бил шокиран от чутото, казва Атамбаев, и наредил на военните да уредят въпроса до 10 дни. Бързо след това Москва е заплатила на киргизстанците дължимите 15 милиона долара, но също така припомни, че по важен въпрос е държавният дълг на Киргизстан към Русия в размер на 493 милиона долара.

Таджикистанският посланик в Русия Абдулмаджид Достиев от своя страна съобщава, че страната му планира да удължи наема на Русия за три военни бази за срок от 49 години, но подписването се забавя, защото още се преговаря по въпроса с плащането на наема. "Никой в света днес няма намерение да предаде дори и малка част от земята си за нищо," казва Досиев в интервю за радио "Свободна Европа". Говори се за сума от порядъка на 300 милиона долара на година, но според Досиев дори и 1/10 от това би било достатъчно.

Руската дивизия 201 е разположена в Таджикистан от края на Втората Световна Война. Тя остава там след разпадането на СССР, най-вече за да оказва подкрепа на руските граничари по протежението на 1 334-километровата граница с Афганистан, както и да опазва стратегически цели по време на гражданската война в Таджикистан от 1992 –Днес Таджикистан не е същата държава като през 90-те, когато съдбата й бе определяна от други държави."

Таджикистанските войници поемат контрола над границата с Афганистан от 2005 г. насам, а от 2001 г. там има малък брой войници на НАТО, използващи военновъздушна база в близост до столицата Душанбе за оказване на помощ на силите на Алианса  в Афганистан. Властите в Таджикистан не настояват руските сили, с численост около 7000 души, да напуснат, но вече искат те да плащат наем за базите в Душанбе, Курган-Тепа и Кулоб.