Преглед на печата днес

Сред водещите теми на всекидневниците и е подписването на пакта за еврото от България.

„Нова Европа е вече факт. 25 от 27 членки на ЕС подписаха в Брюксел договора за новия фискален пакт, за който се договориха през декември.
Българският премиер Бойко Борисов също се подписа, макар и с декларация, изключваща на този етап участието ни в четвъртата глава на споразумението. Тя предвижда данъчна хармонизация между страните членки...
Веднага след ратификацията обаче се задължаваме да прилагаме споразумението за фискална дисциплина. То включва задължителен балансиран бюджет, структурен дефицит не по-голям от 1% от БВП, при съотношение на брутния дълг към БВП под 60 на сто.
От всички членки на ЕС само Великобритания и Чехия отказаха да подпишат договора. Британският премиер е в конфликт с Меркел и Саркози, като този съвет също не направи изключение и тримата се скараха. Поводът бе настояването на Камерън да се отвори европейският пазар за услуги, но предложението му бе игнорирано от Меркел и Саркози." - пише в. „24 часа".

В. „Дневник" също помества публикация по темата:
„България подписа днес договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз заедно с други 24 държави членки по време на Европейския съвет в Брюксел. Премиерът Бойко Борисов подкрепи т.нар. финансов пакт, но с условието на София за координацията на икономическите политики.
В изпълнение на мандата от Народното събрание Борисов подписа от името на България договора, предвиждащ по-строга бюджетна дисциплина, "при условията на последваща ратификация и с декларация, че ще го прилага преди членството на страната ни в еврозоната, изключвайки Дял ІV, който се отнася до координацията на икономическите политики".
По повод подписания договор премиерът отново отбеляза, че след влизането на България в еврозоната евентуално ще се присъединим към точка 4, съгласно волята а Народното събрание.
България ще прилага разпоредбите на Дял ІІІ, който "препотвърждава Маастрихтските критерии за фискална дисциплина, т. е. постигане на балансиран бюджет или бюджетен излишък, структурен дефицит до 1% от БВП при съотношение на брутния държавен дълг към БВП под 60%", продължава съобщението на правителството."

„Заедно с още седем държави извън общата валута България ще прилага разпоредбите на договора частично до влизането си в еврозоната.
Ако парламентът го ратифицира, страната ни трябва да запише в конституцията си или в основен закон, че структурният дефицит не може да надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) или 1 процент от БВП, в случаите когато съотношението на публичния дълг към БВП е много под 60 на сто.
Структурен е този дефицит, който съществува в държавния бюджет винаги, независимо дали икономиката е в криза или в подем.
Документът, чието пълно име е "Договор за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутния съюз", в частта си приложима за България, превижда още автоматичен механизъм за корекция, ако таванът за дефицита бъде надвишен.
Подписалите се държави се задължават и да намаляват дълга си с по 5 на сто годишно, ако съотношението му към БВП надмине 60 на сто. В България то в момента е 16 на сто.
Съгласно заключителните разпоредби за държавите извън еврото, правителството публикува изрично изявление, че страната ни ще прилага договора частично, преди да влезе в еврозоната. Не стана веднага ясно, дали и другите седем страни извън общата валута са направили същото...
Договорът упълномощава Съда на ЕС да проверява дали държавите правилно са въвели правилото за балансиран бюджет. Ако отсъди, че не са, тези от тях, които членуват в еврозоната, могат да бъдат глобени с 0,1 на сто от БВП, като парите се внасят в европейския спасителен фонд.
Санкциите за държавите от общата валута, които надвишават тавана за дефицита, стават автоматични, освен ако Съветът на ЕС не ги отхвърли с квалифицирано мнозинство." - информира в. „Труд".

В."Стандарт" също отделя място на темата:
„Подписването на пакта е ключов етап за укрепване доверието в икономическия и валутен съюз, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой. Пактът предвижда установяване на "златно правило" за бюджетно равновесие и автоматични санкции срещу страни, които прехвърлят 3-процентовия праг от БВП на годишния бюджетен дефицит. Тези правила за предпочитане трябва да бъдат вписани в конституциите на страните, но това не е задължително.
"Мисля, че това е силен сигнал, че вадим поуки от кризата, че сме разбрали сигналите, отправени от финансовите пазари, и че искаме бъдеще с политически обединена Европа", допълни германската канцлерка Ангела Меркел.
За новия договор настояваше Берлин в замяна на продължаването на финансовата си солидарност с изпадналите в затруднения страни от еврозоната."

Друга широко отразена тема е поредното отлагане на приемането на България в Шенген, което беше коментирано от президента Росен Плевнелиев.

„България ще покаже търпение и отговорност по казуса Шенген, обяви президентът Росен Плевнелиев. В четвъртък вечерта стана ясно, че евентуалното ни присъединяване към зоната се отлага за септември.
"България разбира, че натискът и чистото противопоставяне на една държава срещу друга в Европа не са добра рецепта и не са адекватни за ситуацията - коментира Плевнелиев. 
Не можем да поставяме ултиматуми на други държави - това не е европейско. Не можем да спираме пътя на Сърбия. За нас е стратегически важно Сърбия да получи статута и да бъде стартиран процесът на интеграция. Не е допустимо да се поставят условия - казусите са различни, посочи още президентът." - пише в. „Стандарт".

„Европа има нужда сега от солидарност от обединение в тежката криза, която поставя под съмнение важни европейски приоритети. За това България ще бъде този умен, солидарен, търпелив член, който обаче ще преследва своя интерес до край", заяви президентът Плевнелиев.
Днес президентът изнесе лекция пред студентите от Софийския университет на тема "Българската национална идентичност в 21-ви век". - информира в. „Труд".

В. „Дневник" отделя място на същата тема:
„Въпреки че България и Румъния са изпълнили всички технически критерии според шенгенското законодателство, Холандия остава страната, която отказва да подкрепи разширяването на Шенген. 
"България иска да бъде третирана по честен начин. Нашите постижения трябва да бъдат подкрепяни, проблемите ни могат да бъдат показани, а ние ще бъдем отговорен член на ЕС, който ще ги решава", коментира президентът по повод отказа на холандското правителство да се извини за антиимигрантския сайт. Плевнелиев напомни позицията на Външно министерство, която той подкрепи и определи като бърза и адекватна. България ще си защитава националния интерес независимо какви са медиите, какъв е форматът - дали в интернет или не, добави той.
Според Плевнелиев България пази отговорно външната граница на ЕС и дори по-добре, отколкото други европейски държави пазят собствените си външни граници.
България показва как тези две най-важни думички в Европа - солидарност и отговорност, могат да бъдат изпълнени със съдържание, коментира президентът. "Когато Европа подава ръка и показва солидарност с Гърция и им дава много пари, за да бъдат спасени, веднага трябва да обръща монетата от друга страна - сега гърците да покажат, че са отговорни", разясни той. По думите му по същия начин България ще покаже, че е отговорна за Шенген, но очакваме солидарност...
Попитан дали смята, че фискалният пакт защитава наистина българския национален интерес, президентът Плевнелиев коментира, че ако България иска да се развива, трябва да се интегрира и напомни, че винаги е била бедна, когато е била изолирана."

В друга своя публикация всекидневникът цитира държавния глава по темата за ситуацията в Студентския град:
„За повече знание и наука в Студентския град се обяви президентът Росен Плевнелиев, който днес изнесе лекция "Българската национална идентичност в 21 век" пред студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Младежите не питаха държавния глава за възобновения дебат за живота в Студентски град след убийството на първокурсника Марио Данчев, но пред журналисти той се обяви за възстановяване на баланса между учене и свободно време.
Недопустимо е в Студентския град да няма една книжарница, да няма една библиотека, а да има хиляди дискотеки и клубове, смята Плевнелиев. Отбеляза, че не е против свободата и денонощния режим на работа и удоволствия за студентите, но всеки студентски град е символ на ученето и много по-малко на свободното време."

Сред темите на съботните вестници са и санкциите за шофьорите, причинили смърт на пътя.

„Шофьорите, причинили смърт на пътя, вече няма да могат да сключват съдебни споразумения. Тази възможност ще отпадне със законодателните промени, които вероятно ще бъдат внесени в парламента още идната седмица.
Това съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов. Новите текстове вече били готови, а мнозинството имало готовност да ги приеме максимално бързо на първо и второ четене.
Обмисля се на шофьорите убийци да се налага забрана за напускане на страната. Имало чести случаи, в които такъв водач заминавал в чужбина и не можело да бъде издирен...
За тази промяна настояваха родители и близки на загинали в катастрофи. Подготвените промени ще бъдат представени на Сдружението на родителите, чиито деца са загинали в катастрофи, а в понеделник ще има дискусия по темата. 
Легнали полицаи ще има пред пешеходните пътеки с голям поток от хора." - съобщава в. „24 часа".

„Въпреки намеренията на управляващите да се преборят с леките наказания за шофьорите убийци на пътя и широко рекламираните от тях готвени законодателни промени условните присъди за ПТП със смъртен случай остават. Това се разбра от думите на шефа на вътрешната комисия в парламента Анастас Анастасов пред "Сега". Той обясни, че текстовете за промени в НК и НПК вече са подготвени и предложението да отпадне споразумението с прокуратурата не означава, че няма да има условни присъди. По думите му присъдата е единствено в компетенциите на съда и при всяко дело той пак може да постанови такова наказание. И вчера вътрешният министър Цветан Цветанов обаче продължи да се заканва, че "когато се отнеме човешки живот, законът трябва да се прилага с цялата му строгост".
Преди седмица управляващите обявиха идеите си за промени срещу шофьорите убийци, извършили престъплението включително под въздействието на алкохол или опиати. От ГЕРБ ще внесат промени, с които да отпадне споразумението с прокуратурата за по-леки наказания. Анастасов обясни, че управляващите са се отказали от идеята споразумението да се запази, но само ако е със съгласието на близките на жертвите. Причината е, че преди няколко години е имало такова условие, но то е създавало много трудности.
Цветанов пък допълни, че отпадането на договорката с обвинението ще важи особено за случаите, когато произшествието е станало на пешеходна пътека, на червен светофар или и е извършено от неправоспособен шофьор." - пише в. "Сега".

В друга публикация вестникът информира, че под управлението на министър Цветанов МВР е счупило  рекорда по разходи:
„МВР постави абсолютен рекорд в разходите си за последните 10 години. През 2011 г. ведомството, оглавявано от Цветан Цветанов, е изхарчило 1 млрд. и 90 млн. лв. С това е подобрено постижението от богатата 2007 г., когато са похарчени 1 милиард и 55 млн. Миналата година обаче МВР отбелязва и втори рекорд - най-сериозно превишение на предвидените по закон разходи.
Това показва окончателният отчет за бюджета на МВР за 2011 г., публикуван вчера на сайта на ведомството. Той опровергава категорично твърдението на Цветанов, че не е раздавал допълнително материално стимулиране на служителите.
Спазването на бюджетната дисциплина не е било присъщо на нито един вътрешен министър в последните 10 години, показа проверка на "Сега". С изключение на 2006 г. и 2009 г. реално извършените от МВР разходи винаги са надхвърляли одобрените от парламента в съответните бюджетни закони суми. Цветанов обаче изпъква с рекордно високи разходи на фона на криза и безпардонно нарушаване на бюджетната дисциплина при постоянни уверения в точно обратното.
Бюджетът на МВР за 2011 г. бе завишен спрямо 2010-а с 50 млн. лв., но това не се е оказало достатъчно. Така в края на 2011 г. ведомството отчита 84.4 млн. лв. по-високи разходи от одобрените от парламента 1 млрд. и 6 млн. лв. Отделно от големия си бюджет МВР получи и 12 млн. лв. дарения за година, което също е рекорд.
От МВР обаче винаги си намират оправдание защо се налага да харчат над предвиденото. Според отчета за 2011 г. причината е пенсионирането на служители. МВР не е изхарчило предвидените 580 млн. лв. за заплати и вместо това е раздало с 10 млн. по-малко. Разходите за други плащания за персонала, в които влизат и обезщетенията при пенсиониране, съответно са скочили с 39 млн. лв. МВР обаче не се е стремило да компенсира тези допълнителни плащания с по-малко разходи в останалите пера и е успяло да надхвърли и тях. 47 млн. над предвиденото е струвала издръжката на министерството, 6 млн. повече са и капиталовите разходи. Сходна бе картината и през 2010 г., когато ведомството изхарчи 83.4 млн. лв. над позволеното от депутатите. За тези разходи от МВР си измиха ръцете с парламента, който бил пропуснал да включи Гражданска защита и телефон 112 към бюджета.
Числата за 2011 г. категорично опровергават твърдението на Цветан Цветанов, че не е раздавал ДМС. За допълнително материално стимулиране и други допълнителни възнаграждения през 2011 г. са платени 20 млн. лв. В бележка под линия е уточнено, че за постигнати резултати в служебната дейност е раздадено ДМС в размер на 18 521 676 лв."