Гърция може да има нужда още 50 млрд. евро

Гърция може да има нужда от нов спасителен финансов пакет на обща стойност 50 млрд. евро до 2015 г., пише германското списание Spiegel, цитирано от РИА Новости.

По данни на изданието разчетите за стабилността на гръцкия бюджет до 2015 г., когато приключва действието на втория спасителен пакет, предизвикват сериозни съмнения в кредиторите и най-вече в Германия.

При това именно Германия настоя предпазливата оценка в настоящите прогнози да бъде изключена от заключенията на тройката международни кредитори в лицето на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, за да може документът да бъде гласуван по-лесно в парламента, се посочва в материала на списанието.

Тройката вече одобри два пакета от кредити за спасяване на Гърция от фалит. През май 2010 г. държавите от еврозоната и МВФ отпуснаха на Гърция общо 110 млрд. евро, от които над 70 млрд. вече са преведени. През миналия месец бе съгласуван втори пакет на обща стойност 130 млрд. евро заедно с отписване на над 100 млрд. евро от дълга, притежаван от частни инвеститори.

С приключването на кредитната програма Атина може да има нужда от още 50 млрд. долара, смятат източници на германското списание.

Още през януари 2012 г. заради по-дълбоката от очакваното рецесия приходите в гръцкия бюджет намаляха с 470 млн. евро в сравнение с планираните, а разходите нараснаха с 951 млн. евро.

Също по данни на Spiegel ЕЦБ се готви да участва в преструктурирането на гръцкия дълг за сметка на държавните ценни книжа на балканската държава, които държи по баланса си. За целта ЕЦБ изчаква 12 март, когато частните кредитори на Гърция ще решат дали да участват в програмата за отписване на дълга.

Междувременно от Института за международни финанси (ИМФ), който представлява интересите на частните инвеститори, притежаващи гръцки облигации, обявиха, че подкрепят разработената от ЕС и МВФ втора спасителна програма за помощ на Гърция, съобщи ИТАР-ТАСС.

„Управата на ИМФ на заседание в Цюрих напълно подкрепи последните споразумения, постигнати между Гърция, ръководството на еврозоната и МВФ, включително условията за доброволна замяна на гръцките облигации, чиито притежатели са частни инвеститори“, се посочва в съобщението.

От института подчертават, че всеки притежател на гръцки държавни ценни книжа „ще реши самостоятелно“ дали да участва в тази процедура или да се откаже.

„Категорично сме убедени, че замяната на държавните облигации ще позволи да се подобри състоянието на гръцката финансова система и да се помогне на страната да проведе реформи, които са ѝ нужни, за да създаде здрава основа за активизиране на икономиката. Това са важни стъпки по преодоляване на гръцката криза, отговарящи на общите дългови и бюджетни проблеми на еврозоната и насочени към възстановяване на финансовата стабилност“, отбелязват от ИМФ.

Предложението към частните инвеститори е да заменят старите гръцки държавни облигации с пакет ценни книжа, включващ нови гръцки облигации, облигации на Европейския инструмент за финансова стабилност със срок на погасяване след 2 години, както и ценни книжа с доходност, обвързана с темпото на ръст на гръцкия брутен вътрешен продукт.

В преговорите с Гърция ИМФ представляваше интересите на 450 финансови институции от над 70 държави.

На 20 март балканската държава трябва да изплати 14,4 млрд. евро по държавния си дълг. За целта тя трябва да получи поредния транш от първия спасителен пакет, като едно от условията за отпускането му е реализирането на сделката с частните инвеститори, насрочена за 12 март.