Преглед на печата - "Велики цени за Великден"

Поредното задаващо се увеличение на цените е водещата новина на повечето вестници на 14 март.
"Вдигат цените на газа и парното", "Иде с 25% по-скъп Великден", "Храните поскъпват пълзящо", са водещи заглавия в "24 часа".

"Шок с цените за Великден", пише на първа страница "Телеграф". "Велики цени на храните за Великден" - "Преса", "Огън по спекулата" - "Стандарт".

Криворазбраният дълг на един министър, коментира "Сега". Според вестника министърът на храните Мирослав Найденов обича да се вживява в ролята на пазител на здравето на потребителите. Било чрез въвеждане на стандарти, по които малцина могат да произвеждат и малцина могат да си купят, било чрез директна намеса на пазара - чрез шумно спиране на внос със съмнителни аргументи или емоционални призиви за намаляване на цените.

Последният пример е с цената на яйцата, с която Найденов се бори вече втора седмица. Но не с разрешените от закона средства - със сезиране на комисията за защита на конкуренцията, която единствено може да санкционира при нарушения на пазара, а с ударни срещи с производители и търговци. След които следват закани за санкции, които също са неприложими по закон, продължава анализа си изданието.

Ние ги плашим, те си продават, коментира "Дума". Докато цените на редица стоки и услуги се вдигат с по 10-20-50%, статистиката за януари отчита едва 0,9% инфлация и 1,1% от началото на годината досега. А домакинствата все повече свиват потреблението дори на стоки от първа необходимост.

Оказва се, че преди корупцията и ниските доходи по-страшният бич е спекулата.Но точно тук идва проблемът - понятие като "спекула" официално в закон няма. През 1999 г. е приет първият Закон за защита на потребителите, но той отменя други два - за цените и за борбата със спекулата. По този начин спекулата като похват на пазарите 
се елиминира от законовите понятия.

Въпросът е как тогава министрите ще проверяват пазарите и търговците за "спекула"? На какви нормативни актове ще се позове премиерът, за да наложи евентуални санкции, за които се заканва?

Цените се свалят с конкуренция, посочва в интервю за "Труд" Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Той припомня, че в началото на 2011 г. храните започнаха да поскъпват и тогава земеделският министър искаше да създава комисии, които да следят цените, да размахват пръст. 

"Първанов е готов да играе с всички средства", казва в интервю за "Сега" социологът Юрий Асланов. По думите му рейтингите са като балони, които в зависимост от това колко са надути бавно изпускат въздуха или гръмват в един момент.

ГЕРБ като партия и правителство премина критичната точка и неодобрението на всички,с изключение на Бойко Борисов, вече превишава одобрението. За известно време след президентските избори имаше два-три месеца, в които се регистрираше и ръст на доверие към БСП, но като започнаха вътрешнопартийните разправии за лидерското място, отново се прибраха до изборните нива като съотношение, констатира социологът.

За разлика от други той не бърза да погребе "Атака" и Волен Сидеров, защото избирателният корпус на "Атака" е нещо много специфично, там съжителстват три поколения с несъвместими биографии. Ако започне да се предполага някакво участие на ДПС във властта, това ще даде мощен импулс на "Атака" отново. В ДПС има някакви процеси, но е като "черна кутия" - докато самолетът не катастрофира, не можем да отворим и да види какво става, посочва Асланов. 

Новите политически проекти - пак с подкрепа отвън, коментира "Новинар". Първият от тях безспорно е проектът Кунева.  Бъдещата формация ще бъде изградена на основата на сдружението „България на гражданите” и ще се легитимира като центристка или дясноцентристка партия.

Проектът „Кунева” е удобен за Брюксел и Вашингтон, в същото време не е опасен за Москва, както и за българското задкулисие, без чиято благословия не се е реализирал нито един успешен политически проект в годините на прехода. Зад бъдещата партия стои католическа Европа, коментира вестникът.

Друг проект е Гражданското обединение за реална демокрация, създадено от Слави Бинев и компания от небезизвестни лица от българската публичност. Той ще бъде подкрепен (и финансово) от ложата на масоните и от Приората в България на Ордена на рицарите тамплиери.

Друг проект е свързан с името на Касим Дал и Мария Капон и би получил политическа подкрепа както в страната, така и от средите на българските турци-изселници, които не приемат ДПС като матричен продукт на БКП и ДС. Според източници от мюсюлманската общност към бъдещата политическа формация интерес проявява и турският премиер Ердоган.

Държавата вика кризата, коментира "Сега". Българското правителство през последните месеци изпитва бюджетни затруднения и реагира на това по един типичен, но опасен начин - "овладява разходите", като забавя дължимите плащания на бизнеса.

Съзнавайки критичната важност на бързото разплащане в ниските икономически фази, Европейският парламент още преди година утвърди директива, насочена срещу забавените плащания.

В нея се регламентира, че максималният срок за разплащане с бизнеса е 30 дни - както между частни лица, така и за държавните задължения.

"Най-лесно е да осребрите Сребърния фонд, но е крайно неразумно", предупреждава в анализа на "24 часа" Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Тя отбелязва, че в следващите 8-9 месеца трябва да се набере отнякъде ресурс от 3 млрд. лв. за плащания, които предстоят на България.

Парите във фонда в момента не са кой знае колко, ако се съпоставят с нуждите на пенсионната система, но това не е причина да ги похарчим с лека ръка. Точно обратното, би следвалода се опитаме да увеличим активите му и да ги управляваме по-активно.

Кабинетът се запасява с горива при рекордни цени, информира "Сега". На фона на ценовите рекорди при горивата държавата изненадващо реши да обнови запасите си от дизел. Правителството вчера даде съгласие агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да освободи неуточнено количество от съществуващия дизел и на негово място да закупи нов с цел гарантиране качеството на резервите.

Сделката се извършва, преди да е приета задължителната по закон годишна програма за обновяване на запасите, и за пореден път повдига въпроси около случващото се в Държавния резерв.