Как турски наборник да докаже, че е гей?

Военната служба в Турция е задължителна за всички мъже. Казармата обаче може да се избегне само по здравословни причини, инвалидност или ако мъжът е хомосексуалист. Последното обаче се доказва много трудно и това е нелека и унизителна задача за наборника, пише Би Би Си.

"Питаха ме кога за първи път съм правил орален и анален секс, с какви играчки съм си играл като дете", разказва Ахмет. Той е над 20-годишен. Когато за първи път го извикали на наборна комисия, той обяснил, че е гей.

"Питаха ме дали обичам футбол, нося ли женски дрехи и използвам ли дамски парфюми. А аз бях с леко набола брада и изобщо имам мъжествена външност, така че ми казаха, че не приличам на нормален гей", обяснява Ахмет.

След това поискали той да покаже снимка, на която е с женски дрехи.

"Отказах. Но предложих друг вариант, който беше приет", обяснява мъжът. Той показал снимка, запечатала негова целувка с друг мъж.

Ахмет се надява това да е достатъчно, за да получи удостоверяващия неговата хомосексуалност„розов“ документ и така да се освободи от казарма.

В големите градове в Турция животът на гей общността година след година става все по-забележим. В Истанбул се откриват кафенета и клубове, чиито клиенти не крият хомосексуалната си ориентация. През миналото лято гей парадът – събитие, уникално за мюсюлманския свят, би всички рекорди по мащаби.

Макар че в Турция няма специални закони срещу хомосексуалистите, в армията не взимат открити гейове. В същото време обаче, за да се разминеш с казармата, трябва да „докажеш“ своята хомосексуалност.

Гохан, който бил взет в армията в края на 90-те години, бързо разбрал, че това място не е за него.

„Просто изпитвам страх от оръжието“, казва той. Освен това, тъй като е гей, той се опасявал, че останалите войници ще му се присмиват. Затова след седмица събрал смелост и разказал на командира си за своята сексуална ориентация.

„Питаха ме имам ли снимки. Имах“, разказва Гохан. Пред комисията той отишъл подготвен – носел у себе си разголени снимки, на които прави секс с друг мъж, защото преди това някой му бил казал, че без това няма да го освободят от армията.

Фотографиите свършили работа и мъжът бил уволнен. Но и до днес си спомня с ужас за преживяното тогава.

„Това ме ужасява и до момента. Моите снимки са у някого. Той може да ги разлепи в моя град, да ги покаже на родителите ми, на роднините ми“, казва мъжът.

По думите на гейове това какви точно доказателства за твоята хомосексуалност ще ти поискат в наборната комисия или командирите зависи единствено от моментното им решение. Понякога вместо снимки лекарите предлагат психологически тест, определяш личностните характеристики.

Командването на турската армия отказа да говори пред Би Би Си. Да коментира обаче се съгласи генералът в оставка Аргаман Кулоглу.

По думите му откритите хомосексуалисти в армията могат да създават проблеми с дисциплината. А да се правят отделни казарми, отделни бани и помещения за обучение е просто непрактично.

Ако военнослужещ гей пази в тайна сексуалната си ориентация, той може да служи в армията, твърди генералът.

„Но ако някой открито заявява, че е гей, в армията трябва да се убедят, че това е истина, а не че просто наборникът лъже, опитвайки се да избегне изпълнението на гражданския си дълг“, обяснява той.

Общественото порицание на хомосексуалността в Турция е толкова силно, че извън младежките среди в големите градове като Истанбул и Анкара е трудно си представим човек, който открито да каже, че е гей, ако не е такъв, пише Би Би Си.

Самата възможност обаче това да се случи тревожи командването на турската армия.

„Лекарите от наборните комисии са под постоянен натиск от страна на командирите, които искат да видят някакъв механизъм за диагностициране на хомосексуалността. И лекарите се подчиняват, макар че всъщност няма никакви диагностични методи, за да се определи сексуалната ориентация на един човек“, твърди психиатър, който преди е работел във военна болница.

„От медицинска гледна точка това е невъзможно, а освен това е абсолютно неморално“, допълва той.

В „розовия“психосексуално разстройство“. И след това в скоби - „хомосексуалност“.

В турските военни болници хомосексуалността е обявена за заболяване и то на базата на официален списък на болестите, съставен от Американската психиатрична асоциация още през 1968 г.

Освен това често при кандидатстване за работа турските работодатели питат дали кандидатът е служил в армията и „розовият“ документ може да стане причина за отказ.