Какво идва след ГЕРБ?

"Какво идва след ГЕРБ?", коментира "Сега". Възможни са различни конфигурации в управлението, без нито една да очертава стабилност. Освен това всяко коалиране предполага сериозна доза безпринципност, но това няма да е за първи път. До края на май лидерската битка в БСП би трябвало да е приключила. Ако Георги Първанов оглави партията, коалиция с ГЕРБ не е напълно изключена въпреки януарската заявка, че сблъсъкът му с Бойко Борисов предстои. Прямотата в общуването с народа при единия в съчетание със задкулисното майсторство на втория обещава интересно развитие. Подобен вариант изключва участието на Меглена Кунева. Тя засега държи отворени опции вляво и вдясно, но категорично отрече възможността да управлява с ГЕРБ. В управлението обаче може да влезе ДПС. Така отново ще има тройна коалиция. Ако Сергей Станишев оглави БСП, коалиция с Кунева изглежда по-вероятна. Те вече веднъж са управлявали заедно. Не е изключено парче от властта да се отдели и за ДПС. 

По-голямата част от партията стои зад Станишев, казва в интервю за "Класа" Антон Кутев, депутат от "Коалиция за България". Той потвърждава прогнозата си, че по-голямата част и от общинските, и от областните председатели, и от депутатите стоят зад сегашния председател. Това е начин на мислене в БСП, която обичайно асоциира своя лидер със самото тяло на партията, а атаките срещу него се възприемат като атаки срещу организацията. Нееднократно лидерите са се оттегляли сами и са посочвали наследник. Случвало се е и да бъдат сменени, но за това са необходими наистина революционна ситуация и дълбока криза. "Моето мнение е, че в БСП изобщо няма такава криза, която да доведе до промяна на председателя по този начин", допълва 
Кутев.

"Трябва пряк избор на председател на БСП", смята Румен Петков, депутат от "Коалиция за България". В интервю за "Класа" той отбелязва, че е дълбоко погрешен стремежът да бъда заклеймен Георги Първанов или която и да е друга кандидатура за председател на БСП. В една демократична партия състезанието на идеи и на политики, състезанието на личности е нещо естествено. Иначе трябва да бъде записано в устава, че председателят на БСП е такъв, докато той реши. Другото е костовщината, която гледаме  в ДСБ. БСП трябва да е много далеч от такъв сценарий и такъв развой. За съжаление утвърждаването на демократичните принципи като че ли отново е актуален въпрос за БСП.

"Хирург съм, ще режа лесно разходи", обещава в интервю за "Труд" новият управител на здравната каса д-р Пламен Цеков. Той се надява да изработят механизъм на отчетност към НЗОК, така че да се вижда какво се случва с парите, които се дават. Не само да следят за медицинските дейности, които болниците изпълняват, но да виждат и финансовата част, каква е икономиката на здравеопазването в самите лечебни заведения. Трябва да се отчитат разходите, които се извършват за всеки един пациент. Да се знае колко средства отиват за лекарства, колко за отопление, за да се знае, че отделяните средства се харчат целесъобразно. Подобни практики могат да се постигнат с адекватен, дори превантивен контрол.

Край на хвърлянето на храна в боклука, заявява д-р Венцеслава Тасева, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. В интервю за "Монитор" тя посочва, че едната от промените в Закона за храните е регламентирането на хранителната банка в България като оператор. Важно е храните от обектите за търговия и от производствени предприятия да се предоставят на хранителната банка и да отидат при нуждаещите се хора, когато се види, че не се продават успешно. Тази промяна е много важна, за да се избегне бракуването на храни. По-добре е един търговец, като види, че нещо не му върви, да се обади на банката и храната да достигне до българите, които са изпаднали в трудно положение. В момента храните се изхвърлят по кофите, за съжаление има много бездомни и гладни хора, които бъркат по контейнерите, а когато отпадъците се разпилеят, те се разнасят от кучетата. По-добре тези хора да отидат до хранителната банка, където ще ги нахранят с нормални продукти, вместо да ровят в боклуците. 

"Защитата на работниците - идеи с обратен ефект", коментира в "Труд" икономистът Георги Ангелов предложените промени в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс. Според тях всеки работник ще може да иска обявяване на съответното предприятие в несъстоятелност, ако заплатата му е забавена. А вземанията на работниците ще са на първо място в списъка на кредиторите при несъстоятелност. Ефектът ще е, че и при най-малките затруднения във финансовото състояние фирмите ще започнат масови съкращения, за да избегнат риска от несъстоятелност (стотици хиляди работни места ще си отидат само заради промяната в закона). Най-вероятно ще имаме много повече фирми, срещу които ще започне процедура по несъстоятелност, т.е. много фирми ще бъдат във фалит. Същото се отнася и до идеята работниците да се наредят на първо място в списъка на кредиторите. Ако това се приеме, резултатът ще бъде, че всички български компании ще бъдат в невъзможност да си осигурят кредити и банково финансиране - т.е. ще имаме още по-голяма загуба на работни места.