4 милиарда лева по-късно

Премиерът Бойко Борисов има навика да променя мнението си по няколко пъти. За АЕЦ "Белене" вече никой не може да преброи неговите завои. От "гьол", през "без "Белене" токът поскъпва 18 пъти" и "какво ни интересува колко струва, когато друг дава парите", до cancel.

Този път предизвестената смърт на проекта за АЕЦ "Белене" настъпи. След като в понеделник той съобщи решението си на новия-стар руски президент Владимир Путин, два дни по-късно краят беше оповестен официално в парламента. Според запознати забавянето е било, за да се види руската реакция на предложението му за "дружеско" разтуряне на проекта.

Москва забавя, но не прощава. Първата реакция дойде, след като новият министър на икономиката Делян Добрев беше оставен да чака един ден, преди да бъде приет от руските си колеги, за да им съобщи новината. След това се появи и новината за  подновените руски претенции за над 1 млрд. евро неустойки.

Защо точно сега?

Трайчо Трайков и Симеон Дянков са представили на руската страна още в началото на февруари трите варианта за развитие на проекта – продължаването му, без реален шанс за осъществяване; преместването на поръчания реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" или препродажба на оборудването. В Москва обаче не са били съгласни с нито един от трите варианта, така че решението е оставено на българското правителство.

Обявяването на края на проекта "Белене" е трябвало да стане след президентските избори в Русия на 4 март. Според източници от правителството това изрично е било поискано от Москва. В подобна стъпка има логика, тъй като по-ранното обявяване неизбежно би влязло в употреба в предизборната кампания в Русия и реакцията на Кремъл би била още по-безкомпромисна. Самият Трайков каза за "Капитал", че не знае защо отказът е официално обявен точно тази седмица.

От правителството обясняват, че прекратяването на договора ще стане по същата схема, както и при нефтопровода Бургас - Александруполис. Тоест ще се гласува за прекратяване на междуправителственото споразумение, тъй като договори всъщност няма. Разликата е, че в случая с "Белене" подписът на НЕК стои под много повече документи с признати разходи.

Къде се обърка проектът?

Обяснения има много. Като се започне от това, че новата централа никога не е била нужна на България. Най-малкото защото прогнозите, правени от НЕК за повишаване на потреблението на електроенергия в България, никога не се сбъдват. Според тях още през миналата година заради спирането на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" трябваше да има недостиг на електричество. Вместо това България реализира рекорден износ.

На второ място, строежът на мощности, които са прицелени да изнасят, изначално е губещ. Например в момента АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" изнасят електричество, като за сметка на тях, когато се наложи, в България се пускат по-скъпи централи. В момента например цената за износ е около 70 лв. за MWh, докато, за да компенсира временния недостиг, ТЕЦ "Варна" продава на цена между 92 и 96 лв. за MWh.

И накрая, АЕЦ "Белене" е просто твърде голяма за нуждите на България и няма как да работи ефективно. През 2002 г., анализите, правени в България (от Световната банка и малко по-късно от BNP Paribas), са за необходимост от една 1000-мегаватова мощност.

Всъщност през 2002 г. решението за новата ядрена мощност минава на фона на истерията около затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" заради изискванията на ЕС. Тогава, през 2002 г., част от министрите мислят, че обявяването на рестарта на проекта е само PR ход. Но проектът набира скорост, особено след като се оказва, че премиерът Симеон Сакскобургготски всъщност е привърженик на централата. "Ами аз, поне като премиер, считах, че беше положително за страната, гледайки, да кажем, за 2025 или 2030-а, нали, да си имаме още един допълнителен реактор", каза самият той тази седмица.

Но дори и да се приеме необходимостта от новата атомна мощност, има поне три етапа, за които може да се каже, че са провалили проекта.

Предопределеният изпълнител

Още от началото на проекта валят обвинения, че проектът предполага строежът му да е само от руска компания. Това автоматично ограничава конкуренцията, още повече че към 2004 г. "Атомостройекспорт" и  Skoda JS – единствените доставчици на предпочитаните ВВЕР-1000, на практика имат един собственик.  

Първоначалната идея е за дострояване на вече доставения реактор, което тогава се оценява от "Атоменергопроект" за 1.3 млрд. долара. После търгът за дострояването се трансформира, така че да приема и други проекти. Основният мотив е, че няма смисъл през 2012 г. (както са си мислели енергетиците тогава) да се пусне морално остаряла мощност. Аргумент, който скоро ще започне да звучи и за 7-ия блок на АЕЦ "Козлодуй"

Другото обвинение, което се повтаря и от изтеклата през Wikileaks кореспонденция на американското посолство в София, е, че министерството на енергетиката по онова време е създало всички условия архитект-инженерите да бъдат "Парсънс Е§С" и "Риск инженеринг".

"Много бих се радвал някой да публикува тръжните книжа, където такива критерии няма (че може да се използват само руски реактори - бел. ред.). Имаше изискване за предложение какво да се прави с наличното оборудване, но всеки можеше да подаде оферта независимо от конкретната технология", коментира тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев. Именно той е основната движеща сила зад рестартирането на проекта, а негови колеги си спомнят как ентусиазирано е организирал екскурзии на колегите си от кабинета на НДСВ на площадката на АЕЦ "Белене".

Бившият министър на енергетиката от правителството на трайната коалиция Румен Овчаров обаче коментира, че наистина търгът е предполагал избор на руската компания. "Аз постфактум се опитвах да привлека дори "Арева", но вече нямаше как", твърди той.

По повод коментарите за избора на основните консултанти (Парсънс Е&С" прави и технико-икономическия анализ) Ковачев отговаря, че е имало много кандидати и НЕК е избрал най-добрия. "Ако бях сигурен кой е източникът на тези leaks, бих им отговорил."

Плащаме, без да знаем кой ще е собственикът

Вероятно най-големият провал се случва в края на 2007 и началото на 2008 г. Тогава, преди още да е завършил изборът на чуждестранен инвеститор за АЕЦ "Белене", преди още да има окончателно одобрен технически проект, по време на посещението на руския президент Владимир Путин в София НЕК и "Атомстройекспорт" (АСЕ) подписват проект за окончателен договор.

Малко повече от месец след като е избран стратегическият инвеститор RWE, е подписано вече прословутото Допълнение 5 към Споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене" от 2006 г. С него е поръчано оборудването с дълъг период на изработка, както и са поети ангажименти за неговото заплащане (над 700 млн. евро). Малко по-късно капиталът на БЕХ е увеличен с 300 млн. лева, а от BNP Paribas е изтеглен заем за 250 млн. евро.

Така оборудването е поръчано без окончателен договори и без RWE да има възможност реално да окаже влияние върху преговорите. Причината да се поръча това оборудване е, че между НЕК и АСЕ няма окончателна договорка как ще се индексира цената на целия проект.

"Към този момент (началото на 2008 г. - бел ред.) имаше над 10 големи фирми, които кандидатстваха. Сегашните приказки, че към проекта е нямало интерес и не може да се намери инвеститор, очевидно са неверни. Той стана непривлекателен, когато Симеон Дянков се намеси", твърди Петър Димитров, който наследи Овчаров като министър на икономиката и енергетиката в тройната коалиция. "Именно понеже нямахме разбирателство за индексацията, не подписахме и окончателен договор, а не както твърди Бойко Борисов", казва Димитров. Самият Овчаров казва, че през 2008 г. бързането е било предизвикано от желанието да не се оскъпява повече проектът. Запознати казват, че той е бил бесен на забавянето, предизвикано от наследника му.

Фактът обаче е, че България се ангажира с плащания, без да знае крайната цена на проекта (тъй като не се знае оскъпяването му) и без чуждестранен инвеститор зад гърба си.

Кой изгони RWE? 

И финалът на практика идва през октомври 2009 г., когато стратегическият инвеститор RWE се оттегля от проекта само година по-късно от избирането си и без реално да влезе в проекта.
"Тяхното излизане стана с идването на власт на ГЕРБ", казва Овчаров. "Не е вярно, че RWE са били изолирани. Даже участваха в преговорите с АСЕ по инфлационните индекси. През май 2009 г. имаха среща със Сергей Станишев. Макар че изтъкнаха трудности, потвърдиха участието си."

Овчаров припомня критиките на ГЕРБ преди изборите през 2009 г. към проекта за АЕЦ "Белене" и смята, че това няма как да не разколебае всеки инвеститор.

Противното мнение е, че руската страна и НЕК не са искали да допуснат германците в детайлите на преговорите. Така те са изчакали изборите през 2009 г., за да няма политически мотиви, и са напуснали проекта четири месеца по-късно.

Колко милиарда потънаха в гьола? 

Това едва ли някога ще се знае точно и тепърва ще бъдат правени анализи. Твърдеше се, че между 1981 и 1991 г. са изразходвани над 1 млрд. долара. Сметките обаче са правени на око, тъй като голяма част от разходите по строителството на площадката на АЕЦ "Белене" не са били осчетоводявани точно, но може да се предположи, че настоящата стойност на тези разходи достига два милиарда лева (поради по-високата стойност на долара в началото на 90-те години на миналия век). В момента течеше процес на оценка, за да може с тези инвестиции НЕК да участва като дялов капитал в новата проектна компания.

Междувременно НЕК е плащала за поддръжка на площадката и оборудването, като дори са правени допълнителни инвестиции. Сумата обаче трудно може да бъде оценена.

От рестартирането на проекта "Белене" преди седем години пък са похарчени общо 1.4 млрд. лева, се твърди в последните оценки на правителството. Не е ясно дали тук става дума само за реално платените или и фактурираните и дължимите суми. Вероятно това са преведените пари, тъй като само за реактора вече са изразходвани близо 500 млн. евро.

Тепърва има да се плащат 140 млн. евро за поръчаното през 2008 г. оборудване, мостовия кредит от BNP Paribas на стойност 250 млн. евро, с който стартира проектът, исканите от "Атомстройекспорт" 68 млн. евро за извършена, но неплатена работа (за които има и заведен арбитраж), както и около 20 млн. евро към консултантите.

Руската страна със сигурност ще предяви и претенции и за другото поръчано, но все още ненаправено оборудване.

Насреща България ще противопостави претенции за около 50 млн. евро (също внесени за арбитраж), които според НЕК не са платени от АСЕ за старото оборудване от "Белене". Българската страна може да има претенции около забавянето на техническия проект на руската централа. А колкото до допълнителните претенции за поръчано оборудване, София ще настоява, че извън машините за 720 млн. евро направата на нищо друго не е било одобрявано.

От цялата тази сметка трябва да се извади сумата, която "Росатом" ще се съгласи да плати за изработеното оборудване за АЕЦ "Белене". Тъй като едва ли ще се намери друг купувач за него, руската компания ще има доста силни аргументи. Овчаров предполага, че България може да получи обратно не повече от една трета от вече платеното, т.е. около 250 млн. евро.

Като се тегли чертата, се получава, че за 33-годишната история на проекта "Белене" са изразходвани нахалост минимум 3.5 млрд. лева.  За десните партии това е край, за БСП е ново знаме преди идващите след 15 месеца избори. По всичко изглежда, че атомната игра никога не свършва.