Милиони бедни чужденци влизат в ЕС през България, Румъния и Унгария

Вратички в паспортния режим на три държави-членки на ЕС могат косвено да разширят границите на блока, като предоставят на почти 5 милиона чужденци, предимно от най-бедните страни на Европа, мечтаното право да живеят и работят в Евросъюза, предаде Асошиейтед прес, цитиран от БТА.

Румъния и България вече издават паспорти на етнически свързани с тях групи или малцинства извън границите им. Унгария планира да стори същото от януари идната година, припомня агенцията.

Според Асошиейтед прес най-облагодетелствани от вратичките в паспортния режим са граждани на Молдова, Македония, Сърбия, Украйна и Турция - общо около 4,7 милиона души, чиито стандарт на живот е много по-нисък от средния за ЕС. 

Със застаряването на населението в ЕС, европейските политици признават необходимостта от попълване на работната сила "отвън". Повечето от страните-членки на ЕС одобриха т. нар. "синя карта" - визова програма за висококвалифицирани специалисти от трети страни - които да попълват вакантните работни места и да правят вноски в пенсионните фондове. Но много политици се опасяват, че вратичките в паспортния режим ще привлекат ниско квалифицирани чужденци, които ще обременяват пенсионната система, вместо да я поддържат, отбелязва Асошиейтед прес. 

Като отражение на протекционизма в ЕС, румънците и българите - най-бедните граждани на Евросъюза - все още са длъжни да получават разрешения за работа в 10 западноевропейски страни от ЕС.

Австрия и Германия отидоха по-далече, като наложиха същите ограничения на чехите, словаците, словенците, естонците, латвийците, литовците, унгарците и поляците. И макар че тези рестрикции ще отпаднат най-късно през 2013 г., те отразяват неохотата на богатите държави от ЕС да се отворят за по-бедните си съседки - същите, които сега "раздуват" собственото си население, раздавайки паспорти.

Около 1,5 милиона славяни, живеещи в Македония, страна със среден годишен доход от малко над 4500 долара, могат да получат паспорти за достъп до ЕС от съседна България, която ги смята за българи, говорещи на диалект, отбелязва Асошиейтед прес. Същото правят, или имат правото да направят, около 300 000 български турци, които се изселиха през 1980-тегодини по време на комунистическата кампания за насилственото им преименуване. Макар че повечето от тях останаха в Турция, те възстановяват двойното си гражданство с цел да си осигурят бърз достъп до Евросъюза, независимо от мъчителните преговори на Анкара с Брюксел за членство в ЕС.

Будапеща, междувременно, планира от началото на 2011 г. да започне да предлага двойно гражданство - и паспорти - на милиони етнически унгарци, живеещи извън границите й, включително на 300 000 в Сърбия и около 160 000 в Украйна. Тези две страни имат годишен доход на глава от населението, възлизащ съответно на малко под 6000 долара и на 2500 долара, по данни на Световната банка, цитирани от Асошиейтед прес. 

Молдовците, които са на дъното на таблицата на доходите с 1500 долара на човек от населението, ще извлекат най-голяма облага от паспортните вратички, смята агенцията. 120 000 от тях вече имат румънски паспорти, а още 800 000 са подали молби за това след като румънският президент Траян Бъсеску подписа преди осем месеца закона за даване на румънско гражданство на румънски говорещите молдовци. Но желаещите да избягат от лишенията в родината не се редят на опашка за паспорти само в тези три държави от ЕС, напомня Асошиейтед прес. 

През януари 2009 г. Испания прие закон, даващ право дори на внуците на испанците, емигрирали след Гражданската война, да получат паспорти от Мадрид. Отзвукът от тази мярка е огромен - по данни на испанското външно министерство до края на 2009 г. в него са постъпили 161 463 молби за паспорти, 95 процента от които от латиноамерикански държави. 81 715 от молбите са били удовлетворени, като 36 415 от тях са на кубински граждани. Над 2,6 милиона души от италиански произход, повечето от които също живеят в Латинска Америка, вече притежават италиански паспорти. 

По примера на Испания, и Португалия дава паспорти на децата и внуците на емигранти, повечето от които са в 200-милионната Бразилия. Потомците на емигранти в благоденстващи държави като САЩ рядко проявяват желание да се върнат към корените си, но за бедняците по света възможностите, които европейското гражданство им предлага, са като изтегляне на голямата печалба от лотарията, заключава Асошиейтед прес.