Парламентът прие два проекта, които наново улесняват адресната регистрация

Два проектозакона - на ГЕРБ и на БСП, които улесняват адресната регистрация, бяха приети на първо четене днес от Народното събрание.

С предишните поправки в Закона за гражданската регистрация, приети с Изборния кодекс, беше въведено изискването при регистрацията си по временен адрес в службите ГРАО в кметствата гражданите да представят документ за собственост, договор за наем, декларация за съгласие на собственика. Целта беше да се ограничи т.нар. вътрешен изборен туризъм, при който множество избиратели биват пренасяни от една община в друга, за да обърнат резултатите.

Оказа се обаче, че законовите текстове създават затруднения, а на места водят и до абсурди. Затова и управляващите, и опозицията подготвиха промени. 

Законопроектът на ГЕРБ предвижда специални комисии към общините да регистрират адресно хората, които нямат възможност с документ да докажат основанията да живеят на даден адрес. В комисията, която ще проверява казуса и ще взима решение, ще влизат служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Агенцията за социално подпомагане. Така ще се реши проблемът с ромите, които се оказа, че не могат да си извадят нови лични карти, защото не могат да докажат къде и на какво основание живеят, а без лична карта не могат да получават помощи.

Промените на БСП, също приети на първо четене, пък предлагат за доказателства за адреса да се приемат и документи като сметки за платени ток или вода, или местни данъци.

Затруднения се срещат и при адресна регистрация на лица, настанени в специализирани институции, особено след навършване на пълнолетие, или социално слаби граждани, които нямат близки и роднини и не могат да посочат постоянен адрес. Промените предвиждат хората, ползващи социални услуги – резидентен тип, да могат да заявят за постоянен адрес адреса на съответната услуга.

Настанените в общински и други ведомствени жилища пък ще представят само настанителна заповед и няма да се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота. Няма да се изискват и документи от хора, които са съпрузи или родственици по права линия на собственика на имота.

Друга съществена промяна е, че няма да може да се заявява адресна регистрация чрез заявление за издаване на български личен документ, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства. Регистрацията ще става само от общинските администрации.

Необходимостта хората в чужбина да трябва да се явят пред общинската администрация също идва от проблем, проличал си на отминалите избори. Тогава се оказа, че много хора, които са посочвали адреси при подаването на документи за нови паспорти и лични карти, не са били вписани в  съответните населени места. Разбра се, че информация, съвестно подавана от хората, че живеят в чужбина, не е достигнала до общинските администрации. Заради това разминаване те попаднаха в избирателните списъци, без да имат право да гласуват за местна власт. И сега ще трябва да си сменят адреса само чрез отиване до общината си в България.