Човешко ли е правото на смърт?

За или против евтаназията? Дискусията не е от вчера. В Германия тя се възроди в последните седмици с нова сила след асистираното самоубийство на голмайстора Тимо Конецка в една швейцарска клиника.

Евтаназията е умишлено причинена по милост смърт, позната още като асистирано самоубийство. В повечето държави тя е подсъдна; разрешена е в страни като Холандия, Швейцария, Белгия, Италия, Япония и др.

В Германия евтаназията е особено болезнена тема - поради престъпленията по време на националсоциализма и натоварването на това понятие с крайно негативни конотации. Неслучайно и днес, въпреки че темата междувременно е детабуизирана, реакцията срещу организации като швейцарските Exit и Dignitas, към чиито услуги в последните години все по-често прибягват също тежко болни пациенти от Германия, е остро отрицателна.

След асистираното самоубийство на тежко болния от рак 73-годишен бивш футболист Тимо Конецка, извършено с помощта на швейцарската организация Exit, в германския печат се появиха редица публикации срещу и в защита на евтаназията. Председателят на Лекарската камара Улрих Монтгомери изрично се противопостави на повиците за смекчаване на закона. Пред "Райнише пост" той заяви, че всяка форма на организирана помощ в умишлено причинена смърт е абсолютно недопустима; опитът показвал, подчерта Монтгомери, че "тъкмо когато животът на тежко болен пациент може да бъде удължен с добра палиативна медицина, пациентът винаги предпочита тази възможност пред асистираното самоубийство."

"Моята смърт ми принадлежи"

"Държавата не ми е дала моя живот и аз не съм й заръчвал да бди над смъртта ми. Забраните срещу евтаназията са нехуманни", пише Радац в есе за "Ди велт". Съществува известно противоречие кое е хуманно и кое не. Животът е човешко право, но хуманно и правилно ли е един човек да живее в мъки до края на дните си?

"Кой определя какво, кога и по-какъв начин нещо ми е "позволено"? Държавата? Категорично й отричам подобно право, защото аз не съм верноподаник и не съм ничия собственост""">Публицистът цитира по-нататък книгата "Човешки достойна смърт" на теолога Ханс Кюнг със забележителен принос в дискусията за евтаназията. "Табуизирането на тази дискусия заради националсоциалистическите извращения с евтаназията не води до никъде", пише Кюнг. "Самоопределение означава не произвол, а осъзнато решение! Правото на продължаване на живота не е задължение и правото на живот не е принуда."