Максимално допустимата скорост по магистралите става 140 км/ч, но това ще се отнася само за новите аутобани, където качеството на настилката позволява това.
Това увери в парламента министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на бурна дискусия по промените в Закона за пътищата, които бяха одобрени на първо четене.
"Ние не искаме самоцелно увеличение на скоростта по пътните участъци. Това, което предлагаме ние, предвид изграждащите се нови магистрални участъци, нови скоростни пътища, на тези нови участъци, които имат добро качество на пътя - да се позволи скорост до 140 км/ч . На съществуващите пътища, на старите пътища, там, където има рискови зони, разбира се, ще останат сега съществуващите ограничения, включително по магистралите от 90 км/ч. Тук ние промяна няма да правим", обясни министърът.
От опозицията категорично се обявиха против увеличението на скоростта от 130 на 140 км/ч по магистралите, тъй като това ще доведе до увеличение на катастрофите и до смъртните случаи. Основният аргумент беше, че качеството на родните аутобани е ниско, на много места има дупки и неравности.
"Те и сега си карат не само с 140, а и с 150, 160 км/ч. Сега ще се кара с 200 км/ч.", предупреди зам.-председателят на „Атака“ Павел Шопов от парламентарната трибуна.
Според него това увеличение на скоростта се прави за тези, които карат луксозни коли, и това заплашва живота на водачите, каращи масови коли. Той призова този текст от закона да се премахне между първо и второ четене.
"10 км/ч могат да се окажат фатални при състоянието на българските магистрали", заяви той, визирайки множеството кръпки по аутобаните.
Категоричен противник на увеличаване на скоростта на магистралите беше и Иван Иванов от ДСБ. Той цитира данни на зам.-вътрешния министър Веселин Вучков, според когото основната причина за тежки ПТП-та е превишаване на скоростта.
"Повишаването на скоростта с 10 км/ч, повишава катастрофите с 20%, а смъртните случаи с 30%. В Германия автомагистралите са, като изгладени с ютия. У нас колата се тресе от кръпки по пътищата", отбеляза тъмносиният депутат и беше категоричен, че няма да подкрепи законопроекта само заради това предложение.
"Защо стреляме във въздуха, а не стреляме в целта, а то е повишаване на качеството на пътищата", отсече Иванов.
От ДПС пък призоваха увеличението на скоростта да се приеме, когато пътищата достигнат качеството на тези в Германия, а българските шофьори променят манталитета си като на германците.
С измененията депутатите забраниха изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващата зона на автомагистрали и скоростни пътища. За останалите пътища рекламни съоръжения може да има, но най-малко на 8 метра разстояние от края на пътната настилка.
Опозицията подкрепи аргументите, че рекламните съоръжения разсейват водачите. От „Атака“ дори предложиха те да се премахнат изцяло.
Лиляна Павлова обаче увери, че на новите аутобани няма да бъдат поставяни билбордове и даде за пример АМ „Люлин“, където няма нито едно такова съоръжение.
Против премахването на рекламните съоръжения се обяви депутатът от ДПС Четин Казак, според който билбордовете са последният проблем за катастрофите на пътя. По думите му АПИ сама ще се лиши от приходи от 5 млн. лева от рекламните съоръжения.
„Данните, с които ние разполагаме, показват, че много често пътнотранспортните произшествия стават по-тежки и жертвите са повече, когато има сблъсък със съоръжение. И в повечето случаи сблъсъкът е именно с тези билбордове. Затова приходите от 5 млн. лева не са важни за нас, за нас е важен човешкият живот и безопасността по движението по пътя”, аргументира се Павлова.
С поправките в закона се регламентира още що е то „скоростен път“. Вече стана ясно, че такива пътища тепърва ще бъдат изградени у нас.
Павлова обясни, че изграждането на такива пътища излиза с 30% по-евтино от магистралите, а предвижването по тях отново ще е бързо. Те ще бъдат като аутобаните, но без аварийна лента, а само с места за отбиване.
Те трябва да имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях. Всяко платно трябва да е с най-малко две ленти, а пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии да е само на различни нива.
Задължителна е предпазната телена ограда, както и площадки за принудително спиране. На скоростен път леките коли ще могат да се движат с до 120 км/ч.