Нов вариант за конфискацията - гражданите няма да доказват невинност

Един от най-спорните въпроси около конфискацията на незаконно имущество - кой и как ще доказва вината и съответно невинността, е променен в закона между първо и второ четене на законопроекта и приет от парламентарната вътрешна комисия. Досега проектът за отнемане на незаконно имущество предвиждаше, от една страна, комисията за конфискация да доказва разминаване в доходите и придобивките, както и че даден имот е купен с незаконни пари, а от друга, и самият обвинен трябваше да доказва своята правота. А накрая съдът да преценява кой се е справил по-добре.

Въпросът с т.нар. обърната доказателствена тежест предизвика сериозни спорове. Парламентарната вътрешна комисия в крайна сметка е решила той да отпадне и да остане общият ред - само комисията да трябва да привежда доказателства за вината.

Очаква се утре депутатите да обсъдят на второ четене текстовете и в пленарната зала. Промяната вероятно ще бъде запазена и след окончателното гласуване, тъй като опозицията иска поправката още от първите дискусиите по проектозакона, а ГЕРБ са склонили да я направят. Вменяването на задължение на гражданите да доказват правотата си беше и един от основните аргументи, с които опозицията се заканваше да атакува закона пред Конституционния съд. А управляващите смятат, че стигне ли се до сезиране, законът сигурно ще падне.

Промяната, направена между първо и второ четене, не елиминира този риск, тъй като дори и депутати от ГЕРБ се опасяват, че принципът на гражданска конфискация (нов не само за България, но и в европейските страни няма такава практика) ще бъде оборен от конституционните съдии.

След приемането на новите правила вече проверките, запорите и отнемането няма да зависят от това дали някой е съден по Наказателния кодекс. Проверката, както и досега, ще започва с повдигане на обвинение на някого за определени тежки престъпления, изброени в закона, но запор на имуществото няма да има. Производството по конфискация обаче оттук насетне няма да зависи от това как се развива наказателният процес, а ще тече паралелно по граждански ред. Комисията в рамките на година с възможност за удължаване от 6 месеца ще прави справките, а ако след този период не може да внесе искане за отнемане, ще трябва да прекрати производството. За внасяне на искането за отнемане и привеждане на всички доказателства за незаконно придобито имущество комисията ще има 3 месеца.

Отделянето на конфискацията от наказателния процес според мнозина е противоконституционно, тъй като нарушавало принципа за невиновност. Управляващите посочват, че сегашния ред е много по-тежък за проверяваните, тъй като върху имотите им се налага запор още с повдигането на обвинението, който запор продължава до произнасяне на окончателната присъда - понякога след години. Така и в крайна сметка, ако някой бъде оправдан, той ще бъде разорен, тъй като няма да е разполагал с имуществото си години наред.

Друга сериозна промяна, която са направили управляващите, е отпадането на първоначално предвидената възможност да се образува производство за проверка на имущество на т.нар. свързани лица с обвиняемите. Вътрешната комисия приема предложения на депутати от опозицията да не се преследват хора и фирми, които не са обвиняеми, но за тях може основателно да се предполага, че имат имущество, придобито от престъпление на друго лице, привлечено като обвиняем.

Свързаните лица няма да се проверяват обстойно, но все пак прехвърленото на тях имущество ще може да бъде отнемано, като проверката и процедурата по конфискация ще вървят само по линия на обвиненото лице.

От опозицията са притеснени от запазването обаче на друг текст - ще са недействителни сделките за даряване на незаконното имущество, както и за продажбата му на трети лица, които са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито след незаконни дейности. Няма да се признават и сделките, сключени с цел прикриване на незаконния произход. Ще се конфискуват и имоти, придобити от трето лице за сметка на проверяваните.

Така на практика стотици, дори хиляди хора могат да станат страни по делата и накрая да им отнемат например апартаменти, купени от строител, чието имущество се проверява и подлежи на конфискация, коментират народни представители от опозицията. От ГЕРБ казват, че действително така много хора могат да бъдат конституирани по делата и да трябва да дават показания, но в същото време остава задължение на комисията да докаже, че хората са знаели, че купуват имот, придобит преди това с незаконни средства.

Друг въпрос, който вероятно ще предизвика сериозни спорове и обвинения за нарушени процедури, е вкарването между първо и второ четене на възможността имотите на хора, извършили сериозни административни нарушения, също да се проверяват за незаконен произход. Това ще става, когато срещу някого има влязъл в сила акт за административно нарушение, при което е настъпила облага на стойност над 150 хил. лв. При първото четене на проекта се предвиждаше проверката да започва само при обвинения за престъпления, но не и за административни нарушения, като според мнозина тази промяна е по същество и не може да се случи, без да е била гласувана на първо четене. В доклада на комисията, направен за второ четене, пък дори не е посочено от кой депутат излиза това предложение, а е указано само, че комисията предлага да има нов такъв член.

След редакциите не е съвсем ясно и кой и как ще контролира комисията по конфискация. Записано е, че това се прави от Народното събрание, но е отпаднало изискването задължението да е на специализирана парламентарна комисия, както и не е ясно дали контролът е текущ и регулярен или само веднъж годишно с отчет на звеното.

Освен притеснението, че Конституционният съд може да блокира закона, управляващи се тревожат също, че икомисията за отнемане на имущество няма да има достатъчно капацитет, за да доказва, и то в предвидените срокове, че някой е придобил имоти с незаконни средства. Според политици от ГЕРБ, ако не се удвои бюджетът на сегашното звено и не се увеличи значително администрацията му, проверките на практика ще завършват без резултат след година и половина.

Друг проблем е че през след 2005 г., когато беше гласуван първият закон за конфискация, мнозина с притеснения за имотите си се възползваха от адвокатски кантори и ги прехвърлиха на фирми в офшорни зони, посочват хора от мнозинството. Така сега тези имоти стават непроследими. Трудно даже можело да се проследи когато имущество е в Европейския съюз или е било прехвърлено на европейски фирми. Международните съдебни поръчки, в които се искат данни за имотите на някого в чужбина, често се бавят повече от година, което поставя под въпрос как за година и половина комисията ще издири имуществото и ще докаже, че е незаконно, коментират политици.

Макар да няма друг прецедент и практика по гражданска конфискация в Европа, новият закон е необходим на България, тъй като той е условие страната ни да получи положителен доклад по правосъдието и вътрешния ред.