Първанов и държавата носели вина за убитите в Кербала

Никола Слатински, секретарят по националната сигурност на президента Георги Първанов, даде скандално интервю.

В него той разкрива, че канещият се да оглави БСП като лидер бивш държавен глава е главната преграда да не се приемат закони, въпреки, че това е било наложително, защото се е знаело, че отвори ли се място за нови наредби – службите ще се изнижат от него през вратата.

"За него не беше важно България да има разузнавателни служби, за него беше важно всички да знаят, че той има разузнавателни служби", каза пред БГНЕС Слатински.

Първанов носи вина за убитите в Кербала

"Мога да ви кажа, че когато стана ясно, че България ще… от службите, западните посолства, въобще, когато всички вече бяха убедени, че ще бъдем ударени в Кербала – аз бях потресен как българските институции не взимат мерки. И около месец преди ударите му написах становище, че въпросът не е дали, а защо още не сме ударени – да се вземат мерки. Да, но властта не взе мерки! 2 – 3 седмици преди ударите в Кербала, аз се реших след… много душевни страдания – дадох му опорни точни какво да каже той, когато дойдат ковчезите. Държавата не се мръдна, българският политически елит – не искам да правя спекулации, обаче е виновен за кръвта и той е виновен за кръвта на тези момчета. Защото аз му дадох анализ - те казаха: Дърпаш дявола за опашката - Какво трябва да каже държавният глава, когато дойдат ковчезите, за да се стресне България, защото няколко години преди това, когато бяха в Камбоджа – ковчезите дойдоха и тогавашният министър на отбраната Валентин Александров, лека му пръст - плачеше като дете над тия ковчези, защото в края на краищата лесно пращаш чужди синове на мисии, винаги въпросът в президентството към всичките ястреби на войната е било, към президента Първанов: Вие Вашия син бихте ли го пратили? Те всички казваха: Ама нашите синове не са военни… НЕ, ти оценяваш ли, че мисията е от такъв национален интерес, че ако твоя син беше войник би го пратил? Не! А викам, значи чуждите синове се пращат лесно, ама като пращаш чуждите синове, те понякога се връщат в ковчези, затова направих и този материал", разказа Слатински за споровете около войната в Ирак.

Първанов е отмъстителен

"Вече шеста година обмислям какво се случи, когато отидох с толкова амбиции и съдбата беше толкова благосклонна президентът Първанов да ме покани да работя това, което преподавам, да закачи на ревера на баджа ми длъжност като на тези, които аз преподавам Кроуфорд, Бжежински, Кисинджър. Аз го приех като сериозно предизвикателство и поех с пълна сила, още повече, че държавният глава заяви тогава, че ще бъде наддържавен президент, че с партизацията, че с антинатовските настроения е до тук. И пронатовското и антинатовското всичко е политика, усмихна се тогава той – всичко е от отварянето на урните, т.е. от изборите. Някога, защото той не е просто Георги Седефчов Първанов от Косача, той е бил държавен глава и аз просто не съм Николай Слатински, аз съм бил неговият секретар по национална сигурност и аз след всеки разговор максимално точно и прецизно се стараех да си запиша темите, които сме обсъждали, темите, които засягат България – не мене или него. Някога ще ги публикувам. Още в първите ни разговори, когато представи приоритетите си първото беше да се върне Консултативния съвет по национална сигурност и с другия секретар по външна политика, също от средите на сините Никола Карадимов поиска да създадем едно по-либерално, по-центристко, по-европейско, пронатовско лице на администрацията", си спомни бившият съветник на Георги Първанов и добави: По-късно преживях доста огорчения, след като напуснах, защото той е отмъстителен... Но тежката му артилерия се опита да ми стъжни живота, но сега, когато отсявам, когато според мен е слязъл от политическата сцена, започвам да търся принципните неща.

Бостанско плашило

"Една от четирите причини той да не успее е, че при огромните му амбиции да остави следа в историята на България, той се уплаши, клекна и се пречупи под натиск да преосмисли позицията си за войната в Ирак и застана пред парламента и каза: Аз не приемам тази война. Тогава ми беше лесно да пиша становища и мисля, че съм автора на тази фраза. Неприемането на това от страна на Запада го накара да се замисли накъде е тръгнал и следващите години в съвместната ни работа се превърнаха в една агония. Това беше един предал се президент, уплаши се, не че някой го е натискал, просто не можеше да понесе такава тежест на плещите си. И излязоха на друг план енергийни фантасмагории, на повърхността излязоха чисто човешките му слабости. Обществото може да прости тези слабости, но ако политикът, държавникът прави действително нещо за държавата. Когато не слагаш нищо на масата на националната сигурност, всеки се взира в твоите слабости – ловни страсти и прочие. Не само да заявиш позицията си пред евроатлантическия алианс, но и да я отстояваш – той се намери в едни много по-широки за него геополитически дрехи и те му стояха като на бостанско плашило", подчерта Слатински и добави: "Това вероятно не е негова вина – малцина са големите – След втората световна война Европа е имала много държавници, но не всеки може да е Де Гол, Маргарет Тачър – малцина са останали в човешката история"..."Друга причина е, че той така и не можа да разбере какво означават силовите институции за една държава, че те са опората на държавността. Това не са институции като институции – това не са сглобки от политическия пъзел, които да изтъргуваш със Сергей Станишев преди това със Симеон Сакскобургготски. Има такива институции – в България и в момента върви свръхпроизводство на институции, но особено преди години се създадоха абсолютно кухи институции като Комисията за класифицирана информация, за личните данни, за какво ли не. Фабриката за структури работи, синекурни длъжност за партийни функционери, наши приятели, фризьори, масажисти - тази фабрика не е спряла да работи. Разбирането, че силовите структури трябва да имат стратегия, че те работят за държавността и не трябва там да пипаш, да ги оставиш поне така, както си ги заварил – това му остана чуждо. Разсъждаваше за тях не като държавник, а като партиен функционер, като някой, който е готов да плати всяка цена, за да остане по-дълго и дълго в политическия живот", категорично заяви Николай Слатински.

Първанов е главната преграда за промените

"Политиците остават с делата си или с периода си, в който са били. Първанов предпочете да остане, колкото се може по-дълго, а не да го запомнят. Това изби всякакви мои илюзии за стратегии в службите и съм му давал модели, как да се създаде борд за националната сигурност, как да се поделят координиращите функции...Аз и затова му казах вие ме взехте като експерт, а всъщност съм взет за синя брошка на червения ви костюм. Аз не можах да се преборя с него, това е провалът ми и част от провала на Консултативния съвет и на разузнавателната общност", смята той. "Първанов е главната преграда да не се приемат закони, въпреки, че това беше наложително, защото знаеше, че отвори ли се място за нови наредби – службите ще се изнижат от него през вратата. За него не беше важно България да има разузнавателни служби, за него беше важно всички да знаят, че той има разузнавателни служби. Третата причина е, че той се опря на слаб екип, а тези, които можеха и знаеха постепенно ги изтласка в периферията. Опря се на хора, които не са критично мислещи, а камо ли критично говорещи, хора, които следят всяка негова мимика какво мисли, за да го посъветват", каза още Слатински. "Първанов се обгради с хора, които ги слагаше в пъзелите на своята бъдеща кариера и това съвсем се изроди по време на втория мандат, превръщайки президентството в централа на едно бабуване на нова партия. Пет години президентството функционираше като алхимична лаборатория за създаване на АБВ. Четвъртата причина е и в Конституцията – нашата Конституция е причината България да не може да отлепи от това състояние. Тази фраза за ловната дружинка аз я цитирах в себе си, защото още на третия етаж в президентството, макар и натикан в периферията аз видях ролята на задкулисието за определяне съдбините на България. Тези хора, които спечелиха от прехода започнаха да се разпореждат с държавата, то е ловната дружинка, но те могат да действат задкулисно. Могат да викнат като момче за поръчки премиера и да му кажат, че искат плосък данък, да ловуват с президента, могат да си пият кафето с него на втория етаж на президентството, а могат и в някаква хижа с него да си ловуват и да му кажат:"Ти ще направиш това и това, голям шлем и още нещо." Те започнаха да редят пъзела на България – ловната дружинка. С демократични правомощия започнаха да редят задкулисието", разказа още Николай Слатински за случващото се в президентството.

Първанов натискал Марин за помилванията

"Аз мога само да допусна, че някои решения са взимани и под натиск. За съжаление, обаче, Марин беше хвърлен на кучетата. Той беше раздъвкан. Като страничен наблюдател го казвам. Аз не съм бил, когато са заседавали. Стараех се да бъда безкомпромисен и не позволявах, както след мен дойде един друг син депутат, който Първанов го зашлеви публично с думи. Аз каквото съм мислел едно към едно съм го казвал. Един път помилваш ли Дон Цеци, всички дончета и цецковци като ти наредят – ще помилваш. Затова не съм останал и на втория му мандат – всеки има предел на търпимост". Това каза Слатински по повод разкритията за скандалните помилвания на серийни убийци от двойката Първанов-Марин.

Защо напуснах Първанов

Първанов се опасяваше, че ако ме освободи по- рано ще стане някакъв скандал не дай си Боже да не падне по някакъв начин сянка върху него, защото цели 5 години в първия мандат той работеше да бъде преизбран и цели 5 години в тоя мандат работеше да създаде партия АБВ. Общо взето първата задача я реши прекрасно, втората - абсолютен провал. И в този смисъл ние се разведохме без никакъв скандал. Даже му казах: Аз съм дошъл тук да бъда полезен на България, така че ако искате да ми предлагате посланик, веднага Ви казвам: Не се тревожете, нищо не искам от Вас, исках от вас просто България да е малко по-добра, отколкото започнахме 2002, а оставяме една плачеща с горчиви сълзи страна, така че щом така се случи с България, няма как и секретарят по национална сигурност да няма вина, но после непрекъснато се стремях да намаля тази вина като публикувах какво съм ги съветвал, за да видят че в края на краищата: Да има я вината, но ако съм бил послушен, може би по – малко са щели да бъдат тези огорчения на държавата".