На Гергьовден България чества свети Георги Победоносец. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Отбелязва се и като празник на овчаря.
Днес се чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века.
Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година.
Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.
Близо 200 000 българи празнуват на Гергьовден, показват данни от статистика.