Не без сина ми...

Повече от година една българска майка се бори с родните и новозеландските институции, за да си върне детето, отвлечено от биологичния му баща.

На 26 март 2011 г. тогава 10-годишният Георги Иван Бакалов е изведен от страната без знанието и съгласието на майка му Петра Бакалова. Бащата Гери Ардерн взема момченцето от дома на дядо му под предлог, че ще го води на разходка в Слънчев бряг, но вместо това отива на летището. И оттам...

Детето сега живее в Нова Зеландия, при баща си, като му е ограничен всякакъв достъп до майка му. Петра, която в момента работи в Англия, започва борба за сина си, помага й баща й Георги Бакалов.

В началото историята между Петра и Гери започва като всяка романтична приказка. Запознават се в Ирландия, влюбват се и решават да се оженят. Тъй като тя е православна християнка, а той е протестант, има спънка при сключването на църковния брак. Свекървата обаче държи на всяка цена да има такъв. Затова младите се венчават в Шотландия.

"По това време българският закон изключваше църковния брак с чужденци. Имаше и още няколко условия за подобни бракосъчетания, които не бяха изпълнени и бракът ми не бе признат в България. Заминахме в края на октомври 2000 г. за Нова Зеландия. Оттам избягах на 4 април 2001 г. Причината – Гери се оплакал на майка си, че не си изпълнявам съпружеските задължения. Родителите му дойдоха вкъщи и ми теглиха един възпитателен протестантски бой! Телефонът ми беше отворен и чичо ми в Германия чу целия скандал", спомня си с днешна дата жената.

Тя се връща в България и не след дълго разбира, че е бременна в четвъртия месец. Тъй като майка й живее в Германия, Петра отива да роди при нея.

Единственият език, който Гошко знае, е български. Майката не поддържа връзка с новозеландеца. В разговор с него миналата година обаче баща й решил да сподели, че има внук.

След няколко дни Гери каца в България и иска да види сина си. Петра решава да забрави старите проблеми и се съгласява детето да вижда и другия си родител при изричното условие тя да е предварително информирана за това.

"Синът ми разполагаше с два компютъра с монтирани скайп и камери и имаше възможност по всяко време да контактува с баща си. По този начин Гери разбрал, че съм получила работа в Англия и през следващата учебна година ще прибера детето си там. Той изпреварил събитията, пристигнал в мое отсъствие, измамил баща ми и отмъкнал сина ми противозаконно за Нова Зеландия", разказва през сълзи майката.

Разбирайки за случилото се, жената и баща й започват да сигнализират до всички възможни институции. Тя недоумява как граничните служители ще пуснат дете без писменото съгласие на майката при положение, че човекът, който го извежда, няма документ, че му е роднина.

"За Георги Иван Бакалов е представен новозеландски паспорт № LA 543336 на името на BAKALOW GEORGI IVAN, с който по справка в информационните масиви на МВР няма регистрирано"”влизане в страната", обяснява Петра.

Жената е потресена и от още един факт – към момента на получаването на писмото от Главна дирекция ”Гранична полиция” (20.09.2011 – почти шест месеца след отвличането!) Окръжна прокуратура-Бургас все още не е образувала досъдебно производство.

По думите на майката от Апелативната прокуратура оправдали мудността на колегите си с факта, че „УКАЗАНИЯТА на Окръжна прокуратура-Бургас от 02.06.2011, от 07.07.2011 и от 29.07.2011 ( три пъти последователно!) НЕ СА БИЛИ ИЗПЪЛНЕНИ от Пето РУП-Бургас”.

И докато нашите институции бездействат, бащата действа, и то активно. Наема адвокати, които издават забрана детето да се вижда с майка си. Наета е психоложка, която да докаже, че за детето е по-добре да не се връща в България. Дори не е направен опит да се свърже с Петра, за да установи що за родител е. Майката получава по пощата направо готовия доклад, в който по думите й са изписани лъжи.

Едва преди няколко седмици с помощта на българския и новозеландския централен орган по Хагската конвенция майката успява да чуе детето си в скайп. Жената и баща й са потресени от промяната, която е настъпила в детето. То не помни почти нищо на български, не си спомня името на училището си тук, забравило е имената на роднините си.

"Синът ми е принуждаван или примамван да ходи всяка събота на протестантска църква! На сина ми е наложено ново гражданство, различно от българското. В съзнанието му целенасочено са потискани всякакви спомени за България, за местните традиции и за православната религия, за българския език, единствения, който той знаеше до момента на отвличането му", потресена е майката.

", завърши разказа си Петра.