Вегетарианството ще спаси света

Това твърди научният и технологичен съвет към Европейския парламент въз основа на проучване на хранителните навици на човечеството. В момента средният европеец и североамериканец изяждат по 80 кг месо годишно, а хората в развиващите се страни все повече се ориентират към западноевропейската диета.

Ако тенденцията продължи, след 40 години една трета от сушата на Земята ще е необходима за отглеждането на фураж, ще бъдат отсечени 5,4 млн. кв. км гори за пасища, а потребностите от месо ще се удвоят до 563 млн. тона годишно, спрямо изядените през 2005 г. 251 млн. тона, предупреждават експертите.

Производството на месо и мляко уязвява природата, като произвежда около 10% от парниковите емисии на планетата. То изтощава запасите от сладка вода, 70 на сто от които отиват за напояване. 
Експертите са изчислили, че за отглеждането на 1 кг пилешко се използват между 2400-3900 л вода, а за килограм говеждо - 15 тона.

Най-месоядни в света са богатите нации (Северна Америка и ЕС). По-бедните пък гледат на месото като на престижна храна и дават всеки допълнителен лев за него. В развитите страни на глава от населението годишно се падат по 80 кг месо (в САЩ и Канада - 121 кг), 26 кг риба, 201 литра мляко и производни млечни продукти и 414 кг растителни храни.

В същото време китайците, индийците, руснаците и украинците консумират два и половина пъти по-малко месо и млечни храни при почти същото количество зърнени и плодове и зеленчуци (404 кг). В Третия свят могат да си позволят едва по 9 кг месо и 28 литра мляко годишно. Там наблягат на растителните храни - 306 кг.

С увеличаването на населението на Земята, което се очаква до 2070 г. да надмине 9,5 млрд. души (50% повече отколкото през 2005 г.) обаче, човечеството се изправя пред сериозен риск, свързан с недостига на месо. Освен ако нещо не се промени, развиващите се страни ще изпитват все по-голям глад за тази „храна на богатите”, тъй като се очаква, че доходите на населението в тези държави ще се увеличават.

Урбанизацията (до 2050 г. всеки жител на планетата ще е гражданин) също ще повлече след себе си повече пари, а следователно и по-голям стремеж към по-престижните, готовите или полуготови храни, в които месото по-често присъства. Смята, че тези фактори ще доведат до увеличаване на търсенето на свинското, агнешкото и пилешкото, докато говеждото и млякото леко ще загубят позиции. Очаква се, че до 40-50 години хранителните навици на хората в различните части на света значително да се променят. Азия ще води в консумацията на яйца, бившите съветски републики в приема на мляко, а латиноамериканците ще надминат европейците при месото.

Според учените наличните доказателства за здравните рискове от прекалената употреба на месо, както и енергията и парниковите газове, свързани с производството му, са достатъчно основание за преоценяване на хранителните навици на населението, особено в развитите общества.

Месото доставя на човешкия организъм незаменими витамини, минерали и аминокиселини, но западната цивилизация прекалява с употребата му. Менюто в развитите страни се състои главно от месо и млечни продукти, като най-честите здравни рискове, свързани с тях, са сърдечните заболявания. Смята се, че диета,  състояща се от големи количества червено или обработено месо, увеличава риска от инсулт и инфаркт със 125%. Освен това любителите на месото имат по-голяма телесна маса. При такива хора по-често се развиват ракови заболявания, най-вече на простатата и на млечната жлеза, които са и най-разпространените форми при мъжете и жените.

Световната здравна организация препоръчва според теглото дневният прием на протеин да е между 33 и 66 грама. На практика европейците превишават тази норма с около една трета, като само протеинът от животински продукти в менюто им е около 53 грама дневно. Световният фонд за изследване на рака съветва червеното месо (говеждо, свинско и агнешко) да се ограничи до 725 грама седмично, или 37,8 кг годишно, за да се намали рискът от развитие на тумори. Според Американска сърдечна организация пък трябва да се приема до 62,6 кг годишно. Смята се, че ако консумацията на червено месо бъде ограничена до препоръчителните стойности, смъртността от сърдечни заболявания в Европа ще намалее с 13-18%, а от рак - 8-19%.

Рибата , макар и богат източник на протеини, не може да замести месото, защото световните запаси вече се преексплоатират. Потенциалът за изкуствено осеменяване на животни се подлага под въпрос от управляващите, включително в Европа, където Европейският парламент поиска забрана на месото и млякото от клонирани животни и техните поколения за храна.

Освен това цената на т.нар. ин витро месо, а също и на заместителите в близките 10 години едва ли ще стане привлекателна за фермерите.

Според изследователите при това положение изходът е в пропагандирането на вегетариански дни и в подмяната на месото със заместители в готовите и полуготови храни. Като друга възможност се обмисля повишаването на цената чрез прехвърлянето върху потребителите на т. нар. странични производствени разходи като средствата за лечение на заетите в селското стопанство, компенсациите за щетите, нанесени върху селищата и природата в резултат на животновъдната дейност и др. 
Засега обаче е трудно те да бъдат интернационализирани, тъй като са различни в отделните части на света.

Обмислят се и методи за по-ефективната употреба на провеждания при отглеждане на животни биогаз, но в момента като че ли най-работещата тактика е просветата на потребителите, признават европейските експерти.