Нечовешките затвори на Америка

Държат ги в "изолатори" десетилетия наред, килиите им нямат прозорци, а ръцете им са винаги с белезници: равносилни на изтезания са условията в американските затвори. Такова нещо няма никъде другаде в западния свят.

В продължение на повече от 30 години Америка предлагаше едно-единствено решение срещу престъпността: по-сурови и по-продължителни наказания. Принципът за възмездието е валиден и до днес. А и американците като че ли не се впечатляват чак толкова от принципите за контрол и превантивните методи за дисциплиниране на населението, каквито са възприети в Германския закон за адресната регистрация, да речем.

Различни са и разбиранията за зависимостта между наказанието на престъпника и защитата на невинното гражданско мнозинство. Нещо повече: политици, които се отнасят прекалено "меко" към криминални престъпници, сами се нуждаят от "защита", за да не бъдат линчувани от обществото. Резултатът от всичко това е известен: макар САЩ да представляват само 5% от световното население, 25% от всички затворници в света се намират в американски затвори - става дума за 2,3 млн. души. И то в най-сурови условия, каквито няма никъде другаде в западния свят.

Десетилетия в изолатора

Прословути са например "изолаторите" в Луизиана, където задържаните прекарват нерядко по десетилетия. Затворените там се намират денонощно в помещения, които по правило нямат прозорци, затова пък са шумоизолирани и наблюдавани с видеокамери. Телевизия, радио и книги са забранени. През единствения час, в който се намират извън "изолатора", затворниците остават с белезници на ръцете. От 70-те години насам дори за престъпления, които не са били упражнени с насилие, се издават доживотни присъди.

Сега започва процес на постепенно преосмисляне. За това има много причини: големият брой погрешно осъдени хора, чиято невинност впоследствие се доказва с помощта на ДНК-анализи, международните протести, протакащите се с години процеси на обжалване и преразглеждане, които водят до това, че осъдените на смърт по правило прекарват по 15 години в очакване на изпълнение на присъдите си, и не на последно място гигантските разходи по изпълнението на анахроничните смъртни наказания. Изпълнението на едно смъртно наказание струва на държавата три пъти повече, отколкото доживотният затвор.

Колосална заблуда

"Цената за изпълнението на смъртните наказания е толкова абсурдно висока, че многократно надхвърля ползата от тях, а последната клони към нулата", пишат Рон Бригс и Доналд Хелър - двама известни някогашни привърженици на смъртната присъда. Повторното въвеждане на смъртните наказания в Калифорния преди 34 години беше колосална заблуда - признават те днес. 185 млн. долара плаща държавата ежегодно за поддържането на смъртното наказание. "185 млн. - само за адвокати и престъпници!" - недоумява Бригс и признава, че от известно време отново е започнал да ходи на черква...