С появата на Кунева и без това свиващият се електорат на БСП съвсем се обърка.
Колкото и да тръбят Кунева (и куневците около нея), че е дясномислещ кандидат, майките и бащите, бабите и дядовците, както и някои от по-големите деца, си я схващат точно такава, каквото е - категорично лява. Не само заради тирето във фамилията й - Кунева-Пръмова - което тя грижливо премълчава. Оказва се, че изстрадалият ляв електорат освен дилемата "Станишев-Първанов" има да решава още един казус.
Дали пък не трябва да избира не между двама, а между трима. Защото червеният избирател си брои Кунева за "своя", колкото и да се маскира, включително и като НДСВ-антураж навремето.
Нека сега, макар и условно, се опитаме да разпределим гласовете, както се казва, социалистите, така и така им е европейски тартор; Първанов обира остатъците, които по презумпция са по-твърдолинейните партийци, бившите сталинисти, настоящи комунисти, а Кунева си припознават (издърпва им ги) част от левите интелектуалци и проевропейски по-отпушените бесепари.
Защото няма спор, че в тази партия има и такива. Така Кунева ще си отиде на мястото, Станишев ще си отдъхне, а Първанов най-после ще миряса. Колкото до баницата, ще има и за тримата.
И докато от Станишев и Първанов на социалистите вече взе да им писва, то при Кунева случаят е по-специален.
Че бившата еврокомисарка днес е шлагер, две мнения по въпроса няма. Но не за избирателите, а за всевъзможните политически отрепки, които в годините на прехода също прехождаха от партия в партия. Поединично и на тумби. Стари и нови отцепници панически се евакуират от кораба на съмнителни откъм избирателния праг партии и горещо прегръщат доктрината "Кунева".
Която пък радушно ги посреща. Може би ще успеят да се сместят сред предричаните й 5-6% изборен резултат догодина. Простено да им е, но този филм вече сме го гледали - и с доктрината й, и с "добре дошлите". Дори с по-добри главни герои, които не само успяваха да излъжат зрителите, но в един момент дори започваха сами да вярват на лъжите си
Филмите обаче имат край, колкото и серии да са, даже сериали...
Преди няколко дни в интервю за централен всекидневник бившата еврокомисарка възкликна риторично - искала предизборен митинг като "онзи" на Орлов мост през юни 1990 година, когато, ако си спомняте - последните по "Цариградско шосе", тогава още бул. "Ленин", си купуваха лимонадата от хотел "Плиска". Направо половин София бе там.
Кунева мечтае за такъв митинг, а добре ли е политиците да мечтаят? Що пък не, стига да не се унасят. Меглена Кунева не само се унася, а направо сънува и бълнува. Тя много добре знае, че не може да събере и една стотна от "онези". По ред причини, сред които тази с тирето дори не е от най-важните. Няма ги вече "онези" - лековерните, наивните, добронамерените, окрилените . Те са с 22 години по-стари, но и с 22 години по-мъдри. От живота и от това, което последва след юнския митинг.
22-годишният грабеж тепърва предстоеше, лъжливите думи още не бяха станали лъжливи. И ако Кунева сериозно иска да осъществи мечтата си и да напълни "Цариградско шосе" като тогава, май ще й трябва примерно Лейди Гага. Да дойде и да й попее.
Кунева може да тактува с крак и чат-пат да й припява. Казват, че Гага била разбрано момиче. Нищо, че се прави на смахната...