(Не)щастието да си млад и безработен

Сериозен ефект от кризата е нарастването на безработицата сред младите хора. Намирането на първа работа на трудов договор, прехвърлянето от една на друга стажантска програма, както и попадане сред първите уволнени при "оптимизация на персонала" са сред най-честите проблеми, с които се сблъскват младите хора у нас, но и като цяло в Европа.

На тема как да бъде преодоляна ниската заетост сред младите дискутираха представители на бизнеса, държавата и студенти на провелия се днес форум "Визия и предизвикателства. Младежка заетост".

Нищо необичайно - просто висока

Данните на Българската стопанска камара (БСК) показват, че безработицата сред младите е около два пъти по-висока от общата. При 11.3% обща незаетост за миналата година, сред 15-24-годишните безработицата е 26.6%. Сходна е ситуацията от 2003 година насам (виж графиката). Проблемът е, че от няколко години общото покачване на броя незаети повишава и безработицата сред младите.

Младежите имат потенциал, който никой не трябва да си позволява да пропилява, затова трябва да сменим политиката, заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. По думите му трябва да се зачеркне сегашната практика от социални помощи към заетост, която да се замени с обучение към заетост.

Системата на образованието трябва да бъде консервативна, но и динамична, коментира ситуацията изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Според него важното е младите да знаят как да достигнат до знанието, а не просто да имат информация. България закъснява с обучение през целия живот около 4 пъти от темпа на страните в Европа, добави той.

Образование, ама не съвсем

Най-много са безработните със завършено средно образование - над 207 хил. души, с основно - 91 хил. души, малко над 42 хил. души са незаетите висшисти, а 31 хил. са с начална и по-ниска степен. Не са важни дипломите, важни са знанията, а те се придобиват в училище и в университета, обясни председателят на БСК Сашо Дончев.

След това Дончев разказа история за студент от Нов български университет, който се радвал на тройка от изпит в коридора. Пълно безумие е да си губите времето за тройки, отправи препоръка към присъстващите студенти той.

Статистиката показва още, че образованието залага на специалности, които в момента пазарът на труда не може да поеме. Докато в Европа една трета от студентите учат социални науки, бизнес, икономика и право, то у нас това са 52.1%. За сметка на това в България по-малко са завършващите медицина, хуманитарни науки и инженерни специалности, които пък са търсени от бизнеса.

Вече 22 години държавата има най-мощният инструмент за финансиране на университетите, но тя продължава да финансира професии, които не са нужни, смята Божидар Данев. Според него не е правилна политиката да не бъдат заделяни средства за частните висши училища, защото университетите произвеждали продукт, чието качество не зависело от собствеността.

Вечният стажант

Проблем се появява и при намирането на първата работа. Данните на БСК показват, че след завършване на средно образование на младежа у нас му трябват средно 21.5 месеца, за да намери работа. В страните от Европейския съюз нужното време е наполовина - 9.8 месеца. При висшистите тенденцията е по-обнабеждаваща - у нас са нужни средно 5 месеца, а в Европа - 4.

Министерството на труда и социалната политика е изготвило нова програма за стимулиране на работодателите да наемат на стаж младежи на първа работа. Тотю Младенов съобщи, че от днес започват преговорите на правителството със синдикатите и бизнеса по темата. Разговорите ще приключат до края на месеца.

Министерството е подготвило и нов етап на стажантската програма по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". От нея могат да се възползват завършилите висше или средно специално образование до шест месеца назад. За тях се осигурява стаж по специалността. Заплащането е според минималните осигурителни прагове.

Предвидено е и заплащане за ментора на стажанта, което допълнително да предизвика интереса на работодателя. В момента на подобен стаж са 2000 души, но има място за още 6500 младежи, обясни Младенов.

Сред изброените мерки са и приетата национална стратегия за развитие на младежта, създаването на рейтингова система на университетите, както и предстоящото приемане на закона за училищното и предучилищното образование.