Reuters: ЕЦБ е спряла да помага на няколко гръцки банки

Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция, тъй като те не са били успешно рекапитализирани, съобщи Reuters, цитирайки източници от централната банка на еврозоната, пожелали анонимност.

Източниците на агенцията не посочват имената на въпросните финансови институции. Не е ясно и колко от кредитните институции са засегнати, допълва Reuters.

Официално ЕЦБ е отказала да коментира новината, която според агенцията илюстрира слабостта на гръцкия банков сектор, от който гърците изтеглят депозитите си. Те се опасяват, че страната им ще бъде принудена да напусне еврозоната, въпреки декларираната през последните часове готовност на Германия, Франция и ЕЦБ да бъде задържана Гърция в групата на единната валута.

"Понеже няма рекапитализация, ЕЦБ спря операциите си по провеждане на монетарна политика. Сега те могат да разчитат на спешно осигуряване на ликвидност от Централната банка на Гърция", казва един от източниците на Reuters.

Според правилата на ЕЦБ тя може да извършва операции по рефинансиране само с банки в ликвидност. Тези, които не отговорят на строгите й критерии, но все още са смятани за ликвидни от националните си банки, могат свободно да се обърнат към тях за т.нар. emergency liquidity assistance (ELA).

Запознат с хода на събитията посочва пред агенцията, че капиталът на 4 гръцки банки е толкова малко, че те оперират с отрицателен капитал (negative equity). В такъв случай ЕЦБ не може да им предоставя ликвидност.

Друг източник от ЕЦБ казва, че въпросните гръцки банки са били извадени от основните кредитни операции на централната банка на еврото и са оставени да разчитат само на помощ от централната банка в Атина, защото след изборите на 6 май в Гърция се е изпарил шансът за тяхното рекапитализиране, добавя Reuters. Но ако те бъдат рекапитализирани и нивото на капитала им достигне определени равнища, те отново ще получат достъп до нормалните кредитни операции на ЕЦБ, уточнява източникът на агенцията.

На 27 април гръцкото правителство реши Националният фонд за подпомагане на банките да предоставя на четирите най-големи кредитни институции в страната 18 милиарда евро под формата на еврооблигации като временно решение, докато те бъдат рекапитализирани по-късно през годината.

Атина продължава да преговаря с представители на ЕС и МВФ по техническите аспекти по плана си за рекапитализиране на гръцки банки, който се очаква да бъде представен след провеждането на парламентарните избори.

Във втория помощен пакет за Гърция са предвидени 50 млрд. евро за стабилизиране на банковия  сектор, а в сряда ЕЦБ заяви, че продължава да подкрепя гръцките банки.

"Файненшъл таймс", позовавайки се на анализатори от JPMorgan’s, съобщава, че националната банка на Гърция би трябвало да разполага с около 60 млрд. евро за спешно осигуряване на ликвидност (ELA), макар че тези данни по принцип са поверителни. Изданието допълва, че експозицията на централните банки в еврозоната към тази на Гърция е в рамките на 100 млрд. евро и ако тя продължи да налива спешно ликвидност в нуждаещи се гръцки банки, тази сума ще се увеличава.

За нас са по-любопитни не съобщенията, че за последния месец може би 5 млрд. евро за били изтеглени от депозити в гръцките банки, а защо значителна част от тях все още са там, продължава "Файненшъл таймс". Като подчертава, че тези дни няма и следа от опашки пред банковите клонове в Гърция, изданието посочва, че след избухването на кризата през 2009г. около 70-75% от депозитите си стоят в страната и в края на март са били около 170 млрд. евро. Намаляването им сякаш плътно следва темпото на потъване на икономиката и трупащите се проблеми на фирми и домакинства, отколкото приказките за предстоящо напускане на еврозоната, посочва още "Файненшъл таймс".