Безработицата в САЩ продължава да дърпа икономиката назад

Частният сектор на САЩ е създал 71 хил. нови работни места през юли според доклада на бюрото по труда от петък. Средните прогнози на икономистите бяха за увеличение с 90 хиляди според изследване на "Блумбърг". Така нивото на безработица се запазва на 9.5%. През юни компаниите наеха 31 хил. работници, като също не успяха да достигнат прогнозите.

Акциите на Уолстрийт спаднаха след излизането на доклада, тъй като вече седми пореден месец икономиката възстановява със слаб темп загубените от декември 2007 г. насам 8.4 млн. работни места. От началото на годината частният сектор е създал 630 хил. работни места, което е средно 90 хил. на месец, се казва още в доклада.

Данните предполагат бавно и мъчително излизане от рецесията, казват икономисти. Най-много работници са наели автомобилните компании, между които спасените от правителството "Форд" и "Дженеръл мотърс" – 55 хиляди.

Същевременно икономистът – носител на Нобелова награда Джоузеф Щиглиц, който е и бивш вицепрезидент на Световната банка, прогнозира пред агенция "Блумбърг" "анемично възстановяване" на икономиката. Според него на страната е нужен нов и по-добре организиран спасителен пакет.

Гласувайки стимулиращ бюджет за бизнеса в размер на 862 млрд. долара, Обама и неговият кабинет поеха голям риск, който не им се отплаща добре. Икономиката е толкова слаба, че не може да поеме нито новите работни кадри, нито още 15 млн. американци без работа, допълни той.

Доклад на Бюрото по труда от четвъртък пък показа, че броят на американците, потърсили застраховките си от безработица, се е увеличил с 19 хил. до 479 хил. през последната седмица на юли, което е най-драстичното увеличение от април насам.

Насред вялото възстановяване още един член на кабинета на Обама – съветничката му Кристина Ромер, която е и професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли, обяви, че ще напусне поста си на 3 септември, за да се грижи за сина си, който ще постъпва в гимназия. Ромер беше една от главните защитнички на спасителния план на Обама. Според нея той щеше да удържи безработицата под 8%, което така и не стана. По-рано това лято директорът по въпросите на бюджета Питър Орзаг напусна поста си, за да се ожени.

Така Обама остана без двама икономисти от екипа си в момент, когато брутният вътрешен продукт на страната забави растежа си за тримесечието до 2.4% на годишна база. Същевременно правителството се надява, че ниските лихви постепенно ще успеят да издърпат икономиката от рецесията. Икономистите са разделени по мнения относно ефективността на мерките. Някои от тях казват, че спасителният пакет е спасил фирмите от фалит и е овладял донякъде безработицата, а според други дълговете, създадени от него, са усилили страховете от данъчни увеличения.

По-рано през тази година Бюрото по преброяванията на САЩ обяви, че ще съкрати 144 хил. души, извършващи преброяването на всеки 10 години.

Проучване на "Галъп", цитирано от "Блумбърг", показва, че обществената подкрепа за Обама намалява по-бавно от очакваното. Към края на юли 2009 г. тя се е равнявала на 54% и оттогава досега тя е изгубила 10%. От друга страна, американците си противоречат относно приоритетността на възможните мерки. Над 70% от тях казват, че овладяването на безработицата е най-важно. Половината от населението обаче смята, че стимулиращият план е опасен, тъй като създава неконтролируем бюджетен дефицит, показва изследване на "Блумбърг".

Икономическата картина в Европа също е противоречива, въпреки откъслечните позитивни сигнали. В петък Испанската централна банка заяви, че брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 0.2% за последното тримесечие заради мерките за окуражаване на покупката на автомобили. През първото тримесечие икономиката се разрастна с 0.1%, което беше и първото увеличение от началото на 2008 г.

Самата банка обаче си признава, че то може да е краткотрайно, тъй като ефектът от мерките скоро ще се стопи. Тогава ниските приходи на потребителите ще окажат влиянието си. Рисковата премия по облигациите на Испания е спаднала с една трета от своя връх на 16 юни, когато тя достигна най-високото си равнище от създаването на еврозоната.

Производството на Великобритания се увеличи за второ поредно тримесечие, а само за юни то е напреднало с 0.3% на месечна база, показва петъчния доклад на Бюрото за статистика. Същото е било и увеличението през май. Индустриалната продукция на Германия, най-голямата икономика в Европа, изненадващо спадна, след като компаниите свиха капиталовите си инвестиции за нови камиони и оборудване. Това съобщи Министерството на икономиката на страната в петък.

Продукцията е спаднала с 0.6% за юни след увеличението от 2.9% през май. Причината е, че другите страни от еврозоната, които са и най-големия пазар за износа на Германия, искат да намалят харчовете си за стимулиране на икономиката, за да не трупат големи дефицити и да увеличат инвеститорското доверие.