Ръководители на съвета на финансовите министри от еврозоната, известен още като Еврогрупа, са заявили на страните да започват да подготвят планове за реагиране, в случай, че Гърция реши да напусне блока - ситуация, която според централната банка на Германия е "управляема".
Трима служители са заявили пред Reuters, че съответните инструкции са договорени в понеделник в телеконферентно заседание на Работната група на Еврогрупата (EWG). Това са експертите, работещи от името на финансовите министри на еврозоната.
"EWG се споразумя, че всяка държава трябва да подготви свой план за действие за посрещане на потенциалните последици от излизането на Гърция от еврото", казва представител, запознат с дискусията.
Новината се появи в много деликатен момент - само часове преди лидерите на ЕС да започнат да се събират на срещата си в Брюксел в опит да вдъхнат нов живот на борещите се с кризата и дълговете икономики.
На равнище еврозона не се подготвят никакви планове, "поради опасения, че може да изтече информация", за това, казва един от източниците.
В поверителен документ на една от страните в еврозоната, с който разполага Reuters, се казва, че ако стане неизбежно, излизането на Гърция от валутния съюз трябва да бъде оформено като "раздяла по взаимно съгласие". След това на Атина трябва да бъде оказана съответна финансова помощ - вероятно в рамките на 50 млрд. евро - от всички държави от ЕС и от МВФ.
Днес доскорошният премиер Лукас Пападимос заяви, че еврозоната вероятно подготвя изпреварващи мерки за сценарий с раздялата с Гърция.
Цитираният от Reuters документ подробно изброява щетите за всяка от държавите в еврозоната при напускането на Гърция. В него се казва, че голямата част от загубите ще са за самите гърци. В същото време се посочва, че е бил подценяван ударът, който при този сценарий ще понесат други закъсали икономики с единна валута. "Пазарите определено ще изгубят доверие в еврото", се казва в текста.
В месечния си доклад германската централна банка определя ситуацията като "изключително тревожна", както и че заплахите Атина да спре да изпълнява условията и договорените реформи за продължаване на финансовата помощ могат да наложат замразяване на траншовете.
Напускането на еврото носи "значителни, но управляеми" предизвикателства пред европейските партньори на Гърция, се казва още в документа. Това е поредният натиск над управляващите в Гърция да не отстъпват от реформите, коментира Reuters. Агенцията припомня, че гръцки ръководители са заявявали, че без външна помощ страната ще остане без средства в рамките на не повече от 2 месеца.
Освен това "Бундесбанк"Едно значително отстъпление от съществуващите договореност би навредило на доверието към договорите и споразуменията в еврозоната и значително би отслабило стимулите за провеждане на реформи в отделните страни".
Системата на централните банки в еврозоната пое "значителни рискове" като отпусна на Гърция огромни суми за нейната ликвидност. "В светлината на сегашната ситуация тези рискове не бива повече да се увеличават значително. Вместо това парламентите и правителствата на страните членки би трябвало да решат относно начина, по който да се предоставя последващата финансова помощ и дали трябва да се поемат повече рискове, свързани с нея", заявяват централните банкери на Германия.
За пръв път от над 2 години на доминираните от кризата срещи на върха лидерите на Франция и Германия не се срещнаха предварително за уговаряне на общ апозиция. Това се възприема като значителен поврат в отношенията в германо-френската ос, около която традиционно се върти европейската политика. Вместо това президентът Франсоа Оланд се срещна с испанския премиер Мариано Рахой и двамата заедно отпътуваха за Брюксел за започващата в 20 часа българско време среща.
На първото си участие на подобен форум Оланд избра да настоява за пускане на общи за еврозоната дългови облигации като част от стратегията си за стимулиране на растежа. Това е идея за разпределяне на дълговата тежест по-равномерно сред 17-те в съюза, но Германия е категорично против. Ще го подкрепят италианският премиер Марио Монти и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Канцлерът Ангела Меркел държи подобен ход да се предприеме едва след като вече има изграден по-тесен фискален съюз и поставя акцента върху намаляването на дълговете, структурни реформи и съкращаване на разходи, трупащи бюджетни дефицити. Холандия, Финландия и няколко от по-малките държави в еврозоната я подкрепят.
"Въвеждане на еврооблигации е все едно да бием камбаната за happy hour в бара и вече нафирканите да отлагат безкрайно настъпването на махмурлука", коментира колоритно дипломат от ЕС.
На неформалната среща на лидерите на ЕС в сряда вечерта не се очаква да се вземат някакви важни решения. Дебатът обаче сигурно ще е напрегнат, защото ще засяга теми като проблемите с европейския банков сектор, подпомагане на отделни държави да постигнат бюджетните си цели и идеи за създаване на работни места. Задачата е да се изяснят позициите преди редовната среща на върха през юни.
Освен идеята за еврооблигации ще се говори за удвояването на капитала на Европейската инвестиционна банка до малко над 20 млрд. евро и дали могат да се пренасочат част от структурните фондове към сектори, където с тях по-бързо може да се постигне растеж.
Дори тези три опции бързо да бъдат задействани, икономисти и анализатори казват, че те няма да съживят икономиките на еврозоната и ЕС.
"Горчивата истина е, че няма чудодейни решения за справяне с кризата. Всички трябва да държим под контрол разходите си, да си връщаме дълговете и бързо да въведем оздравителни реформи. Само това ще рестартира растежа"Министерството на финансите категорично отхвърля съобщенията, че по време на телеконферентното заседание на EWG на 21 май е било договорено всяка страна от еврозоната да подготви планове за реагиране на потенциалните последици от излизането на Гърция от зонат ана единната валута"Всички планове за реагиране (на гръцко излизане от еврозоната) опират до едно и също нещо - да се действа отговорно като правителство означава да се предвиди дори това, което се надяваш да избегнеш. Трябва да държим на усилията си да избегнем този сценарий, но това не означава, че не се подготвяме за евентуални събития. Вярвам, че много държави имат своите планове за неща, които биха искали да избегнат на всяка цена - терористични атаки, например - и да твърдим, че нямаме планове за реагиране би било безотговорно."