Гръцката хазна е изправена пред колапс

Гръцките публични финанси е възможно да рухнат още в началото на юни, което ще остави без доходи стотици хиляди пенсионери и хора, заети в публичния сектор, освен ако след изборите на 17-и юни не бъде сформирано стабилно правителство.

За това предупреди бившият министър-председател на Гърция Лукас Пападимос, цитиран от Financial Times.

Според Пападимос ситуацията в страната се влошава по-бързо от предвиденото, а в началото на юни паричните потоци е по-вероятно да са отрицателни заради резкия спад на данъчните постъпления и отслабения контрол върху разходите в периода между изборите от началото на май и следващите в средата на юни.

Много от гърците отложиха данъчните си плащания заради политическата нестабилност в страната и опасенията, че Атина ще се откаже от еврото, отбелязва изданието.

След изборите от 6 май гърците освен това масово започнаха да теглят спестяванията си от местните банки. Бягството от банковата система на страната е на път да причини сериозна ликвидна криза, която през почивните дни е била обсъдена от президента Каролос Папуляс и лидерите на политическите партии.

Папуляс и гръцките партийни лидери са разгледали доклад от 8 страници, в който се посочва, че Атина е изправена пред сериозни трудности при покриването на разходите през юни.

Служебният финансов министър на Гърция Георгиос Заниас вероятно ще се опита да пренасочи 3 млрд. евро от гръцкия фонд за финансова стабилност, който беше създаден от международните кредитори на страната в подкрепа на банковата рекапитализация, към бюджета, посочва изданието, като се позовава на анонимен правителствен източник.

Обмисля се и емитирането на по-голям краткосрочен дълг, така че да се поддържа резерв от средства в размер на 4-5 млрд. евро, които да се харчат при извънредни ситуации.

Засега фискалните проблеми на Гърция имат само вътрешно отражение, тъй като следващото плащане по облигации с изтичащ матуритет, държани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и други централни банки на държави от еврозоната, е през август.

Спадът на данъчните приходи обаче се усеща все повече, тъй като заради свиването на постъпленията в хазната не беше възстановено ДДС на гръцкия бизнес, а разходите за публични инвестиции бяха орязани с над 20% през първите 4 месеца на годината.

Временно са замразени и трансферите на гръцкото здравно министерство към болниците за покриването на дългове към доставчици на медикаменти и консумативи. Това налага пациентите да заплащат пълната стойност на лечението, отбелязва изданието.