Работещите бедни - кризисен феномен на пазара на труда

Според последните данни на националната статистика 420 хиляди българи са извън пазара на труда. Кризата промени пазара на труда в България и открои няколко феномена – увеличаване на така наречените „работещи бедни“ и на хората, които не желаят да се трудят за ниски доходи.

Една от причините за появата на феномена „работещи бедни“ у нас е липсата на обща политика по доходите и прилагането на съвкупност от мерки, които да съдействат за повишаването им, смята бившият социален министър Иван Нейков.

Според него мерките на правителството, насочени само към повишаване на минималната работна заплата, минималната пенсия и някои социални плащания, не са панацея и няма да доведат до изчезване на българите, които работят и въпреки това не могат да покрият разходите си.

Във всички страни с развит пазар на труда работещите имат гаранцията, че могат да издържат семействата си, да изплащат банкови кредити, лизинг или просто доходите им да стигат за месечните разходи.

Последната национална статистика в България обаче показва, че приходите и разходите на домакинствата нарастват с еднакъв темп, а тази тенденция ни поставя извън държавите с развит пазар на труда.

Друг бивш социален министър - Христина Христова смята, че наличието на „работещи бедни“ е много сериозен проблем, но не е само български, а е характерен за целия Европейски съюз.

Христова цитира данни на Евростат, според които около седем процента от трудещите се в ЕС имат доходи под прага на бедността.

За преодоляването на негативната тенденция трябва да се работи повече върху качеството на човешките ресурси, образованието и допълнителната квалификация, смята бившият социален министър.

По въпроса за безработните, които не се съгласяват да се обезценява трудът им и предпочитат да останат вкъщи, а не да получават недостойно възнаграждение, Христова коментира, че проблемът е сложен и има различни нюанси.

Един от възможните варианти е безработният да отказва нископлатен труд защото получава обезщетение за безработица, което е 60% от осигурителната сума, която може да се окаже повече от новата предложена му заплата.

Други хора работят в сивия сектор и имат сравнително добри доходи, несравними със средното предлагано възнаграждение в криза, коментира Христова.

Други разчитат на издръжката на роднини в чужбина и за тях всеки платен труд в България не е атрактивен.

Христова обаче открива пробойни в трудовото законодателство по отношение на заплащането и социалните помощи. Тя посочва, че законите трябва да бъдат променени така, че хора, които отказват работа, да бъдат лишавани от социални помощи.