САЩ за човешките права в България: Mаргинализация на ромите, купуване на гласове и автоцензура в медиите

При президентските избори в България през 2011 г. "са спазени фундаменталните права и свободи", но вотът е бил съпроводен с купуване на гласове и слабости в организацията, съобщава Държавният департамент на САЩ в годишния си доклад за правата на човека в държавите по света.

Най-големият проблем в областта на човешките права в България, според американското външно министерство, е маргинализацията на ромското малцинство. Държавният департамент изтъква също така насилието извършвано от крайнодесни елементи срещу роми, мюсюлмани и представители на други религиозни малцинствени общности.

Корупцията продължава да възпрепятства работата на правителството и да уронва общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, гласи докладът.

Като други проблеми с човешките права са посочени тежките условия в затворите и арестите, включително пренаселването на центровете за задържане. Държавният департамент изтъква и малтретирането на затворници и арестанти, особено на представители на малцинствата.

Посочват се също дългите забавяния в дейността на съдебната система, злоупотреби със следенето на комуникации, дискриминация срещу жени, насилие срещу деца, дискриминация срещу представители на ромското и турското малцинства, антисемитски вандализъм, трафик на хора, както и дискриминация срещу хора с увреждания, срещу хомосексуални, бисексуални и транссексуални, както и срещу носители на ХИВ/СПИН.
В доклада се посочват множество злоупотреби със специални разузнавателни средства (СРС)
Правителството е предприело стъпки за разследване и наказване на представители на властта, злоупотребили с правомощията си както в службите за сигурност, така и в други държавни институции, изтъква Държавният департамент. Тези мерки обаче често се оказват неефективни, а безнаказността продължава да бъде проблем, подчертават авторите на доклада.

Американското външно министерство няма данни за произволни и незаконни убийства, извършвани от органите на властта, нито за политически мотивирани отвличания. Няма съобщения за политически арести и затворници.

Властите като цяло са зачитали неприкосновеността на личния живот, семейството, дома и личната кореспонденция. През февруари постоянната парламентарна подкомисия, която следи използването на специалните разузнавателни средства (СРС), съобщи за многобройни случаи на злоупотреба със следенето на кореспонденция, включително прилагането на СРС без достатъчно основание и липса на мерки за защита на събраната информация.

Според доклада властите като цяло са зачитали свободата на словото и пресата. Държавният департамент обаче изтъква, че съществуват множество оплаквания от доминацията върху медийния пазар на бизнес интереси, търсещи политическо влияние. Неправителствени организации съобщават, че журналистите често прилагат автоцензура, или взимат пари от политици и бизнесмени, за да публикуват или положителни истории за тях и за престъпни групи, или материали, които представят конкурентите им в отрицателна светлина. Освен това собственици на медии принуждават журналистите си да променят материалите си. Журналисти се оплакват, че някои медийни компании поддържат неофициални списъци с политически партии, лица и теми, които трябва да получават само положително медийно отразяване. Собствеността на медиите остава само частично прозрачна. Липсва граждански контрол на държавно субсидираните медии, които са най-популярни извън столицата.