Гледайки публичната екзекуция на майка си и по-големия си брат, Шън Дун Хюк си е мислил, че наказанието е справедливо. Двамата планирали да избягат от севернокорейския трудов лагер, в който са били, но Шин дочул разговора им и ги издал на затворническите надзиратели.
Тогава Шън бил само на 14 години и не чувствал никаква вина, след като ги обрекъл на смърт. Той е сред малцината севернокорейци, родени в един от жестоките затворнически лагери, и казва, че понятието за семейство, което съществува във външния свят, не съществува в лагер №14.
„Никога не съм чувствал онази привързаност и любов, която хората извън затворническите лагери чувстват. В лагера си просто един от многото престъпници“, заявява той пред CNN.
Онези като Шън, които са опитали да избягат от политически или трудов лагер в Северна Корея и са оцелели, за да разкажат историята си, говорят за глад, мъчения, предателство и екзекуции. Мнозина казват, че затворниците могат единствено да се надяват за повече храна и по-малко бой. В последните години се появиха ужасяващи свидетелства за хора, които буквално са работили до смърт. Лагерите обаче продължават да съществуват, а Пхенян отказва да признае, че ги има.
Правителството на Южна Корея за пръв път се опитва официално да документира жестокостите, като събира информация от първа ръка от онези, които са успели да избягат в Южна Корея, включително и Шин, който се е измъкнал през 2004 г.
Наскоро беше публикуван доклад на Националния комитет за човешките права на Корея от 381 страници, основаван на разказите на 278 дезертьори, заедно с имената на затворническите надзиратели, които са изпълнявали мъченията и екзекуциите.
„Почувствахме необходимостта да систематизираме примерите за нарушаване на човешките права, те могат да се използват като предварителни данни за компенсации от страна на държавата. Това може и да окаже психологически натиск върху властите в Северна Корея, които определено ще видят събраните данни“, обясниха от комитета.
Организацията за защита на човешките права „Амнести Интернешънъл“ смята, че до 200 хиляди затворници са били държани в „ужасяващи условия в шест политически затворнически лагера“.
Тези лагери са използвани от динасията Ким години наред, за да смаже политическата съпротива. „Амнести“ вярва, че те съществуват от 50-те години.Дезертьор, пожелал да бъде идентифициран само като Ким, тъй като все още има роднини в Северна Корея, заяви пред CNN, че затворниците ги грози бавна и мъчителна смърт. Той е бил изпратен в трудов лагер за година и половина, след като са го хванали да пресича границата с Китай. „Дневната ни порция храна беше 120 грама изгнила царевица. Много хора със същата присъда от година и половина не оцеляха и загинаха от глад".
Ким разказва, че е виждал много от братята си по съдба в лагера да умират и е трябвало да ги зарови на близкия хълм. „Единственият хълм, където цветята растат много добре заради многото разлагащи се трупове под земята“, казва той. „Когато отидох да погреба приятеля си, видях, че дупката е твърде малка. Когато попитах защо, ми казаха, че няма място за по-голяма дупка. Когато започнах да копая с лопатата, видях около четири пласта тела и човешки кости“, посочва още Ким.
Кан Чол Хуан сега е журналист в Южна Корея, на светлинни години от предишния си живот, където е прекарал десет дълги години в затворнически лагер. Изпратен е там на 9-годишна възраст, след като дядо му изпаднал в немилост пред елита, и на три пъти е бил на косъм от смъртта заради недохранване и изтощение. Спомня си, че е бил принуден да яде мишки, насекоми и трева, за да остане жив.
„Приличаше на концентрационния лагер „Аушвиц“ на Хитлер, не беше толкова голям и хората биваха убивани по различен начин. Хитлер ги е обгазявал, а Ким Чен Ир изсмукваше живота от тях чрез глад и принудителен труд.
Ким Чен Ун пое властта от покойния си баща през декември 2011 г. и явно не е променил нищо в политическите затворнически лагери.
Според „Амнести“ севернокорейската агенция за национална сигурност е задържала повече от 200 официални лица в държавата през януари тази година при чистка след идването на Ким Чен Ун на власт. Смята се, че някои от арестуваните са екзекутирани, а останалите са изпратени в лагери.