Да усетиш взривове в мирно време

Пред очите ми е - тази картина никога няма да я забравя. Вдига ръце към небето Симеон Стоянов, който не успява да се евакуира от село Горно Александрово след силните взривове във вторник, предизвикани от пожар в частен склад за съхранение на боеприпаси в сливенското село Лозенец.

"Като на война"

Питайте как съм го преживял това нещо. Изглеждаше като на война, продължава той. Гласът му трепери. Вълнува се. Изведнъж понижава тон, а после почти шепти. Всичко започнало след 2 часа следобед, когато вълната от първия взрив чупи стъклата и напуква и плоча на къщата му. Той живее там със съпругата си Мария и семействата на двамата си синове.

"Ужас беше. Ужас. Ужас. Това нещо за първи път го виждам. На 55 години съм и това нещо за първи път го виждам и го чувам", разказва Симеон. Веднага излязъл навън - помислил си, че е станало земетресение. Последва го и семейството му. С учудване виждат в далечината огромен пламък и много дим. Селото е на около 5 км от склада. Къщата на Симеон на хълм с изглед точно натам.

Настанала паника в селото. Малко по-късно положението е овладяно от полицая Митев и кмета Петьо, както ги наричат в селото. Те започнали да обикалят из селото и да успокояват хората. Малко по-късно решили да започне евакуация. Една част от 600-те жители на Горно Александрово се изнесли при близки и роднини в близките градове Сливен и Ямбол, а останалите стотина души са били превозени с три автобуса до училището на съседното село Блатец.

Симеон тръгнал да прибира добитъка си и се забавил и така не успял да се евакуира. Преживява ужаса сам. "Казах си: Господи, оставям се в твоите ръце". Привечер се разразила и буря. Започнала да влиза вода през изпочупените прозорци, затова Симеон се принудил да постави найлони на остъклението си."

Малцина в селото също са предпочели да не се евакуират. Срещаме четирима мъже пред магазина, който е със счупени витрини. Въпреки че е около 22 часа, пред него стоят четирима мъже. Те обсъждат падналия снаряд в двора на къща от селото. За щастие там нямало никого. Собствениците живеят в Сливен и идват само през почивните дни, разказаха възрастните мъже. Страх ги е и затова още не са се прибрали по домовете си.

Около 22 и 30 пред училището в Блатец е пълно с бебета, деца, жени и мъже. Това са евакуираните стотина жители на Горно Александрово

Фотограф: Георги Кожухаров

Евакуация

Около 22.30 часа пред училището в Блатец е пълно с бебета, деца, жени и мъже. Това са евакуираните стотина жители на Горно Александрово, които се приготвят да се върнат по домовети си. Властите са преценили, че опасността е отминала. Притеснени са. Заобикалят ме и всички в един глас обясняват какво се е случило.

Взе да се друса къщата. Мъничките лапета скочиха. Стъклата се счупиха. Излязох навън и имаше голям пламък, разказва Йорданка. Държи в ръцете си бебе. Сама съм вкъщи тази вечер - не знам какво ще правя, продължава жената и трепери.

Полицията ги приканва вече да се качват в автобусите, които да ги върнат по домовете им. Децата са нетърпеливи. След пет минути потеглят. С тях и бусовете на Българския червен кръст, които се бяха подготвили със завивки и възглавници, ако евакуираните бяха пренощували в училището.

И обратно към дома

След двайсетина минути се завърнаха в селото си. От рейса слиза семейство с три деца. Вървят към дома си. Много силно ги усетихме. Голямо гърмене. Огън и пламък имаше поне 60-70 метра, разказва Стефан Стефанов. И той първо си помислил, че има земетресение. В същото време съпругата му решила да се помоли на Бог. Първата работа ми беше да седна да се моля, обяснява Мария Стефанова.

Изглеждат спокойни, но трудно щял да ги улови съня. Така е и за семейството в една от пострадалите къщи. Увериха ни, че всичко се е успокоило. Да се надяваме няма нужда да се притесняваме, смята Асен, който също току-що се връща в къщата си след евакуацията. Въпреки че получавали в началото оскъдна информация, той е доволен, че властите са успели да успокоят ситуацията. Баща му Кирил показва счупените прозорци. Изразява надеждите си, че най-лошото е отминало.

До преди малко тъмното село изведнъж светна. От много къщи се виждат хора, които са се събрали в дворовете си. Оглеждат имотите си. Разговарят. Със сигурност обаче нощта за тях ще премине без сън. Макар че не се чува шум на нови взривове.