Руски приятел в нужда се познава

Докато ООН предупреждава, че в Сирия се води гражданска война, руското правителство стои твърдо зад управниците в размирната държава, въпреки международно порицание.

Естествено, един от най-логичните въпроси е „Защо?“.  
 
Според повечето анализатори основната причина е военната търговия – режимът на президента Асад е направил оръжейни поръчки на Русия на стойност 3.5 милиарда долара. Освен това в Сирия е разположена основната военноморската база на Москва в Арабския свят (край пристанищния град Тартус).

За BBC обаче това не са единствените аргументи на Кремъл да продължава да пази управлението на Сирия. Наблюдатели на британската медия твърдят, че в случая става въпрос и за целенасочена политическа кампания.  
 
Заставайки зад Дамаск, руската власт праща явен сигнал към света – нито ООН, нито, която и да е било друга международна организация има правото да решава кой да управлява и кой не суверенна държава. Погледната от този ъгъл позицията на Русия изглежда все по-ясна. 
 
Още от свалянето от власт на Милошевич през 2000-та година и особено след революциите в Украйна и Грузия, руските ръководители са обсебени от идеята, че САЩ и Европейският съюз дирижират свалянето на правителства, където имат интерес от това, посочват от BBC. И президентът Путин и обкръжението му очевидно са убедени, че нещо подобно може да се случи в Русия.  
 
А това е недопустимо за висшата политическа класа на един от световните лидери. Властимащите в Русия никога не се приемали отговорността да защитават цивилното население на друга държава. Суверенитетът е неприкосновен, непреклонни са в Москва. И са готови да оправдаят всякакви действия на съответните режими, стига тези действия да се простират само до границите на държавите им.  
 
Интервенцията на НАТО в бивша Югославия през 1999-та година доведе до снемането на всякакво доверие от страна на Русия към Запада, що се отнася до хуманитарната риторика. За Москва всяка подобна операция с мотив „защита на цивилното население“ е просто камуфлаж за целенасочена смяна на управленски режими. 

Либийската  криза преди година подхрани дълбоките подозрения на Русия. Неслучайно именно по въпроса за международната намеса в Либия дойде и единственото до момента сериозно разминаване в иначе безупречния тандем Путин – Медведев. В качеството си на президент последният реши Русия да се въздържи при гласуването в Съвета за сигурност на ООН за налагане на зона, забранена за полети над Либия.

Тогава  Путин и редица други руски  водещи политици определиха позицията  на Медведев като катастрофа и реално отваряща вратите на Запада за поредна военна намеса в суверенна държава, довеждаща до драстична политическа промяна. 
 
И ето, че след като отново пое президентския пост Владимир Путин е готов да не допуска „грешката“ на предшественика си. Твърдата му позиция определено подсказва, че освен бизнес интересите си Русия защитава и политическото си верую. 
 Ние не можем да ги спрем да опитват да повторят либийския сценарий. Но никога няма да им дадем комфорта на резолюция на ООН, за да извършат военна операция“. 
 
Москва твърди, че има сериозно влияние върху режима в Дамаск, но продължаващите кланета от страна на сирийската армия не могат да убедят света в това. Изглежда Башар Асад не е готов да се оттегли мирно. И изглежда в Русия все още вярват, че с помощта на съюзници като Китай и Иран, победата за Асад все още е възможна.  
 
Все пак Русия се оглежда и за друг вариант – мирни преговори с международно посредничество. Вариант, при който Кремъл неизбежно ще е сред основните играчи и ще може да брани търговските си интереси в Сирия – което би било значително по-трудно, ако натовските военни части се настанят в Дамаск. 
 
Към момента обаче мирните преговори са по-скоро пожелателни, отколкото реално възможни. Но Русия няма избор – трябва да отстоява позицията си докрай. Трябва да защитава режима на Асад. А с новините за ежедневни кръпролития, това определено не е нито най-лесната, нито най-приятната позиция.