Проф. Рейчъл Касиди от Уелския университет, която провела изследване с доброволци, изброява немалко аргумента в полза на твърдението, че помагайки на други хора, които се нуждаят истински от това, започваме да гледаме на своите собствени проблеми от друг ъгъл. Това пък се отразява благотворно на здравето.
Подобрява се субективното усещане за личното житейско благополучие. Според резултатите от изследването, доброволците освен всичко друго, оценявали по-високо и здравословното си състояние.
Възстановява се и се повишава и самочувствието, защото човек вижда, че има какво да допринесе – това неутрализира усещането за безполезност и безсмислие, което съпровожда депресивните състояния.
Помагайки на другите, индивидът по-лесно се справя със стреса, посочва проф. Касиди. Нещо повече - нейното проучване стига и до още един много интересен извод – помощта за друг е начин и да се удължи животът.
Безспорно изчезва или поне силно намалява чувството за самота и изолираност. Подобрява се климатът в семейството, като особено по-възрастните излизат от зациклянето около битовите си проблеми.
Да помагаш някому осмисля живота – а според психолозите един от големите емоционални проблеми на съвременния човек е именно как да се измъкне от натрапчивия, понякога придобиващ зловещи последици въпрос „А какъв е смисълът на всичко, което правя?”.
Проф. Касиди установява още, че паралелно с оказваната някому помощ, човек се учи да бъде по-състрадателен, да разбира другите, да им съчувства. А е известно, че това качество е особено важно условие за добрата социализация и оттам за субективното усещане за благополучие.
И накрая, но не на последно място, изводите от проучването сочат - докато е в помощ на друг, индивидът се учи да бъде благодарен за това, което има и което не е оценявал достатъчно до момента – и в материален, и в духовен план.