Сирия: кой с какви оръжия воюва?

Русия на висок глас предупреждава, че не би допуснала в Сирия да се повтори либийският сценарий;

Дори Москва разбира, че дните на Асад са преброени. Руските лидери (макар да го отричат официално) вероятно разчитат на някакъв "дворцов" преврат, който би довел на власт сили, способни да прокарат реформи и да укротят страстите. Версията, че най-близкото обкръжение на Асад, лоялно към Москва, се готви да го свали, прозвуча за пръв път през февруари 2012 г., когато Дамаск бе посетен от директора на руската Служба за външно разузнаване Михаил Фрадков. За да стане това обаче, армията и държавните институции трябва да запазят контрола върху страната. Ясно е защо Русия брани правото си да снабдява Дамаск с оръжия и доказва, че те имат отбранителен характер.

Трудно е да посочим какви интереси преобладават в случая -  политически или икономически. Според експерти евентуални санкции срещу Дамаск може да означават 5 милиарда долара загуби за Русия. Делът на Сирия от общия обем на руския оръжеен износ е близо 10 на сто. Ще отбележим, че Русия вече изгуби към 17,5 милиарда долара заради международните санкции срещу Либия и Иран.

При това се знае колко много държат руските власти на военноморската си база в Тартус и на разклонената си разузнавателна мрежа в Близкия изток, сред чиито солидни опори е Сирия. Падне ли режимът, те може да загубят и едното, и другото. Някои аналитици съзират в позицията на Москва нарастващ страх от "цветни" революции на фона на собствената й политическа нестабилност. 

Тези фактори пораждат въпроса колко активно ще може Русия да подпомага Дамаск. Няма ли да засили своята помощ в най-близко бъдеще? Оръжейните доставки за Сирия впрочем продължават, което вече е доста показателно. Позоваванията на сключени договори са оправдание само отчасти. Всеки договор може да бъде разтрогнат по политически или морални подбуди. През 2010 г. например Русия отказа да достави на Иран ракети С-300 в нарушение на подписан вече договор. В случая със Сирия обаче не се предвижда нищо да бъде анулирано. Системите за ПВО и противокорабните ракети наистина не може да се нарекат средства за борба с опозицията, тъй като бунтовниците нямат нито самолети, нито флот.

Те обаче осигуряват потенциална защита от външна сила, която би се намесила в конфликта. Също такъв "гарант" е и контингентът руски войски, изпратен в Сирия уж за да отбранява базата в Тартус. Западните държави не рискуват засега открито да заявят, че руските кораби и ракети може да се използват срещу сили на НАТО - би прозвучало, сякаш признават, че планират интервенция. И оръжейните доставчици се възползват от това мълчание. Същевременно темата за доставки на въоръжения в Сирия днес приковава така силно вниманието на цял свят, че ръководството на Русия ще дръзне да увеличи оръжейния износ само ако поиска открита конфронтация със Запада.

Междувременно се изказват и опасения, че Рособоронекспорт действа през главата на правителството. Това бе споменато във връзка с ракетните разработки на Иран; не е изключено същото да се повтаря и в Сирия. За руските оръжейни доставчици са добре дошли слуховете, че най-различни сили воюват в Сирия за собствените си интереси, но "с чужди ръце", доставяйки оръжия в страната. Сирийската държавна агенция примерно внезапно съобщи, че метежниците използват оръжия и боеприпаси израелско производство.

Въстаниците биха могли да си набавят израелски оръжия как ли не - например от складовете на Хизбула в Ливан. Сензационната новина обаче неслучайно се появи, след като Израел промени отношението си към сирийските събития. В началото на противопоставянето режимът на Асад бе разглеждан като по-малкото или поне като едно добре познато зло.

Ерусалим бе преценил вече печалните последици от преврата в Египет и нямаше желание  сценарият да се повтори в Сирия. Но след появата на многобройни публикации за зверствата на правителствените войски Израел - демократична държава и съюзник на Запада - сметна за невъзможно да заеме неутрална позиция и подкрепи опозицията. Споменато бе също, че се надява евентуалният крах на Асад да отслаби Иран.

Това бе достатъчно, за да се помъчи официален Дамаск да пренасочи народното възмущение към "ционисткия враг", снабдявал уж с оръжия терористи - макар Израел да подчертава, че няма намерение да се меси в конфликта и само предлага хуманитарна помощ на бежанците. Опитите от този род ще се множат и засилват, докато Асад губи все повече от властта си.

Така че заплахата от сирийско нападение става все по-реална. Освен това, колкото повече продължат безредиците, толкова по-големи ще са шансовете мощни сирийски оръжия, включително химически, да попаднат в ръцете на Хизбула. Ясно е, че Израел има най-голям интерес конфликтът да спре. Това обаче не възпрепятства спекулациите с темата за битка между руско и израелско оръжие - в ръцете на армията и на бунтовниците.