БНБ: Правителството да не бърза към общ банков съюз с еврозоната

България не трябва да избързва с влизането в общ банков съюз със страните от еврозоната, е мнението на управителя на БНБ Иван Искров, цитирано от БТА. На кръгла маса, посветена на състоянието на банковия сектор Искров предупреди, че не всички идеи, които идват от еврозоната и целят нейното укрепване, са добри и за България.

Искров коментира озаглавения "Към истински икономически и паричен съюз" 10-годишен план, обявен вчера от председателите на Европейския съвет Херман ван Ромпой, на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и управителя на Европейската централна банка Марио Драги.  На двудневната среща на върха, която започва утре, държавните и правителствените ръководители на ЕС трябва да обсъдят мерките за задълбочаване на интеграцията за решаването на кризата.

Идеята за въвеждане на банков съюз е на големите страни в ЕС, а тези идеи не винаги отговарят на интересите на малките страни като България, коментира управителят на централната банка. "На този етап ние сме резервирани към тази идея и съветваме и правителството да не избързва, защото става въпрос за сериозно прехвърляне на суверинитет от страна на България към европейските институции, каза той. 

Искров подчерта, че банките с гръцки собственици, които работят в България, не трябва да се поставят в една група с гръцките банки, защото "нямат и едно евро експозиция в Гърция". Това са български финансови институции, оперативно независими от банките - майки и подложени на българския банков надзор, припомни той.

Като голям проблем за българската банкова система управителят на БНБ посочи обявяването на фалити със задна дата и призова този въпрос, поставян от години, да се отправи  към политиците, които не вземат решение по него. Председателят на управителния съвет и изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България" Момчил Андреев се присъедини към мнението му и дори нарече обявяването в несъстоятелност със задна дата "оръжие за масово унищожение" за цялата икономика. От това страдат не само банките, но и предприятията, които не могат да съберат задълженията си от други фирми, заяви Андреев.

Друг проблем за банките по думите му е дългият процес на събиране на обезпеченията по проблемните кредити. Докато в Австрия за една година банката може да събере 82 процента от проблемните кредити при 5 процента разходи за събирането им, то у нас за три години могат да се съберат едва около 30 процента от проблемните кредити при 10 процента разходи за това, заяви Андреев. По думите му това е въпрос и на законова уредба, и на ниво ликвидност на обезпеченията - например цените на имотите у нас са се понижили, а парцелите земя са дори непродаваеми.