Депозитите на гражданите се увеличиха с 15% за година, кредитирането остава свито

Печалбите на банките намаляват, а кредитирането е в застой, пише Капитал daily днес като се позовава на данните от статистиката на Българската народна банка за май. Депозитите продължават да растат, като дори при спестяванията на домакинствата годишният им темп на прираст се ускорява.

Ликвидността на банките се увеличава, но тя не им носи доход,  защото кредитирането е силно свито, а разходите за лихви по депозити растат, сочи статистиката.

Нарастването на депозитите  пък е показателно за продължаващите ограничения в потреблението, които фирмите и домакинствата си налагат заради несигурност в печалбите и доходите.  Според банкери в момента фирмите не инвестират в разширяване и развитие на дейността си, предпочитат да вложат средствата, с които разполагат, на депозит като физическо лице не на последно място и заради по-изгодната лихва.

За една година спестяванията на домакинствата са се увеличили с 14.8%, като на практика темпът им на растеж не само се запазва двуцифрен, но се и ускорява. Обемът им достига 33.4 млрд. лв., като само през май увеличението е с 301.3 млн. лв.

И фирмените депозити запазват годишния си ръст – 7.7%, но на месечна база намаляват с 276 млн. лв. до 21.9 млрд. лв. Този спад може да е резултат на теглене на средства от сметките на компаниите за покриване на оборотни нужди предвид трудното и дълго като процедура отпускане на заеми.

През май фирмените кредити достигат 36.7 млрд. лв., като нарастването им няма и процент (0.9 на сто). Още по-отчетлива е тенденцията при жилищните и потребителските заеми.

Предвид маркетинговото поведение на банките и активно рекламираните промоционални оферти с намалени лихви, такси и пр. и в двата сегмента резултатът е ръст при жилищните заеми за месец с 0.02% до 9.3 млрд. лв. и с 0.2 на сто при заемите за потребление до 9.1 млрд. лв.

На годишна база ипотеките нарастват с 0.14 на сто, а потребителските продължават да се свиват – с 1.14%. Само фирмените кредити отбелязват приличен за кризата годишен ръст от 6.34%. При него обаче има допускане, че по-скоро се отдава на по-големи единични сделки, отколкото на раздвижване като цяло.