Десетте балона, които ще погубят капитализма на САЩ

Някъде през лятото на 2005 година - 3 години преди колапса на Wall Street - икономисти предупредиха за „опасността от спукването на най-големия балон в историята“, пише Пол Б. Фарел, анализатор на MarketWatch, в коментар за изданието.

През 5-те години след спукването на „dot-com“ балона през 2000 г. цените на недвижимите имоти по света нараснаха с безпрецедентните 75%. Секторът на недвижимите имоти се превърна в новия dot-com.

През април 2007 г. Джеръми Гартмън, основател на GMO, повтори предупреждението, допълвайки, че това ще се окаже „първият наистина глобален балон с потенциал да засегне всички страни и всички активи по света“.

Към средата на 2007 г. Гартмън коментира, че „сме свидетели на много бавна влакова катастрофа“. През октомври същата година той вече предупреждаваше, че „влакът е на път да излезе от релсите с пълна скорост“. Година по-късно, съвсем по разписание, кредитният експрес на Wall Street наистина катастрофира.

Преди месеци в началото на 2012 г. Гартмън предупреди за ускоряването на „още по-голям влак“.

Ако се вгледаме става ясно, че „в капитализма няма етика или съзнание, а най-голямата слабост на системата се крие в абсолютната й неспособност да осъзнае факта, че ресурсите не са неизчерпаеми и че математически е невъзможно да се поддържа устойчиво висок растеж на реалното производство“.

Феноменът е придобил популярност като „Мита за самозахранващия се растеж“ - псевдонаучната обосновка на съвременния капитализъм.

Гартмън заключава, че пропуските на капитализма са толкова сериозни, че „въпреки че успява да реши много проблеми хиляди пъти по-добре в сравнение с други системи“, той търпи пълен крах в три ключови области. „За наше общо съжаление всеки един от тези проблеми има потенциала да разруши системата и живота ни“.

Капитализмът е на път да се самоубие и да разруши света със себе си.

Фарел обръща внимание на 10 балона, които са недвусмислено предупреждение за опасността надвиснала над системата. Ето ги и тях:

1. Балонът в здравеопазването – забравете за решенията на върховния съд и изборите, здравеопазването в САЩ ще колабира.

„Решението на върховния съд да потвърди конституционността на прокарания от американския президент Барак Обама закон ми напомня за една стара поговорка - Внимавайте какво си пожелавате...“, пише Марисия Ейнджъл от Harvard Medical School в статия, озаглавена „Защо решението на върховния съд е лошо за Обама и лошо за здравеопазването в Америка (Why the Court’s Ruling Is Bad for Obama and Bad for American Health Care)“ за HuffingtonPost.

Тя предупреждава, че „със или без законопроекта на Обама, американската здравна система ще продължи бързо да се разпада – по-бързо, ако Мит Ромни стане президент и по-бавно, ако Обама бъде преизбран.“

При разходи за здравеопазване от 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) – най-високите сред развитите страни – този проблем ще продължи да спъва американската икономика особено, ако отчетем и усилията на всичките 3300 лобисти, които се борят цените в сектора да продължават да нарастват.

2. Правителственият балон изолира Вашингтон от Америка

Кога ще се спука този балон? В материал за списание Time „Балонът на река Потомак (Bubble on the Potomac)“ - анализаторът Андрю Фъргюсън предупреждава, че огромният дълг на Америка е създал „масивен приток на капитали към столицата“, отдалечавайки Вашингтон „на километри от обикновените американци, които управлява“.

Той допълва, че „всичко това оказва влияние върху останалата част от страната“.

Обикновеният американец може и едва да свързва двата края, но администрацията раздава поръчки за трилиони долари на тези, които предлагат най-много.

Лобирането е „най-големия бизнес във Вашингтон“. На всеки избираем представител на властта се падат по 20 лобисти.

3. Балонът на заплатите на инвестиционните директори

Възнаграждението на шефовете на банките е нараснало с 20% в период, в който акциите на институциите са загубили до 61%.

Wall Street също е изолиран. Докато доходите на обикновените американци остават в стагнация, компенсациите на изпълнителните директори са нараснали чувствително. По информация на Bloomberg Markets „през 2011 г. компенсациите на изпълнителните директори в САЩ са се увеличили с 20,4%“, докато акциите на повечето банки търпят значителен спад.

Най-големите губещи? Акционерите на Citibank. За 3 години техните акции са се обезценили с 61%, докато шефът на банката Викрам Пандит е получил 14,9 млн. долара.

Ето и още доказателства за нарастващото неравенство в Америка: По данни на Федералния резерв (Фед) през последните 3 години най-богатите 1% от американците са увеличили богатството си с 2%, докато състоянието на средната класа се е свило с 39%.

На практика през 2010 г. богатството на едно средното американско семейство е било колкото през 1992 г.

4. Балонът на социалното неравенство достигна нивата от 1929 г. - признак, че епохата на капитализма е към своя край.

Носителят на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц пише в новата си книга „Цената на неравенството ( The Price of Inequality)“, че „Америка харесва да я описват като страна на възможностите“.

Това, „което наистина има значение обаче, е статистиката – до каква степен шансовете в живота на човек зависят от доходите и образованието на родителите му?“

За съжаление днес „статистическите данни разкриват, че американската мечта е мит и че пропастта между хората с възможности и хората без възможности се разширява“.

От 2008 г. 93% от нарастването на доходите се наблюдава при най-богатите 1% от американците. Изразена е ясна тенденция на концентрация на доходите и богатството на върха на пирамидата, обедняване на средната класа и нарастваща мизерия сред най-бедните“.

5. Дълговият балон – Завършили колеж млади хора продават хамбургери в McDonald's

В рубриката си Minimum Rage списание Good разказва историята на една млада нюйоркчанка.

„През последните 10 години Емили Сандърс на 27, завършила Университета в Ню Йорк, е работила единствено като сервитьорка или барманка.

Тя няма здравна осигуровка или спестени пари. През повечето дни тя работи на две места, като първата й смяна започва преди обед, а вечер работата й приключва след полунощ. Ако се разболее, но няма достатъчно пари, тя просто пие аспирин и отива на работа“.

6. Балонът на глобалната безработица

В своя материал „Падналият“ (The Fallen) Джеф Тайтс от списание Rolling Stone ни представя още един проблем на съвременния капитализъм:

„Рязко и внезапно стопяване на американската средна класа. Тези хора имаха добра и стабилна работа докато не ни сполетя рецесията. Сега много от тях живеят в колите си по паркингите“.

Списание Time пише, че новото глобално „Поколение на безработните“ включва десетки милиони млади хора, които вече дори не си търсят работа.

Това е нещо по-сериозно от Арабската пролет или движението Окупирай Wall Street. “Правителствата трябва да решат как да осигурят работа на младите хора, преди те напълно да изпаднат от социалната матрица и да се разбунтува“.

Гартмън е прав. Правителствата няма да предприемат нищо, докато не стане твърде късно и антикапиталистическите революции не обхванат всяко кътче на планетата.

7. Петролният балон: Нова петролна криза ще предизвика нова „Арабска пролет“

Финансовите консултанти препоръчват да инвестирате на развиващите се пазари, тъй като „новата нормална“ възвращаемост на щатските акции е твърде ниска.

Стив Ливайн от Foreign Policy обаче предупреждава, че „цената на петрола се понижава с темп, който единствено може да се сравни с колапса от 2008 г.

Анализатори определят като катастрофални последиците от евентуална нова Арабска пролет – най-кошмарният сценарий за все още управляващите диктатори в страните износителки на петрол.

8. Рисковият балон. Възстановяването в САЩ е застрашено от глобални проблеми

В материал за Project Syndicate Стивън Роуч, бивш председател на Morgan Stanley, предупреждава, че след 2008 г. „траекторията на възстановяване на американската икономика е изключително слаба. Това се дължи на предпазливостта на потребителите след спукването на най-големия кредитен балон в историята.

От тогава американският износ допринася за 41% от икономическия ръст на страната. 83% от този износ обаче се генерира в Азия, Латинска Америка и Европа и тъй като и 3-те региона изпитват затруднения, възстановяването на щатската икономика също може да се охлади“.

9. Балонът на анемичния растеж. Новата реалност - анемичен растеж и бюджетни икономии

Над 200 хил. финансови съветници в Америка са предупредени да започнат „да подготвят клиентите си за новата реалност, в която ниската възвращаемост е нещо обичайно“.

Тя се характеризира от „анемичен икономически ръст, умерено и избирателно възстановяване на фондовите пазари и устойчиво ниски лихвени проценти“.

Прогнозите като цяло са за „анемичен растеж през втората половина на годината“ и огромни рискове в бъдеще.

В краткосрочен план инвеститорите и американският капитализъм са изправени пред 3 апокалиптични сценария:

Ново задълбочаване на кризата в еврозоната, политическа парализа след изборите в САЩ, която ще катурне страната „във фискална пропаст“ и риск от рецесия на развиващите се пазари.

10. Капиталистическият балон – алчността лишава САЩ от позицията на световен лидер

“Светът преживява период на несигурност и дори хаос“, пише Брент Скоукрофт, който е генерал от запаса на военновъздушните сили на САЩ и съветник по националната сигурност на Джордж Буш - старши.

Скоукрофт посочва, че „някога САЩ е била приемана като страна, която се опитва да мисли за доброто на всички. Сега всички смятат, че американците са вглъбени единствено в тесногръдите си интереси“ - възглед, който лесно се илюстрира с нагласите сред много американски политици, отдадени на теориите на либертарианския капитализъм на Айн Ранд.

Сега разбираме защо Гартмън предупреждава, че „в капитализма няма етика или съзнание и че най-голямата слабост на системата вероятно се крие в абсолютната й неспособност да осъзнае факта, че ресурсите не са неизчерпаеми и че математически е невъзможно да се поддържа устойчиво висок растеж на реалното производство“.

Липсва морален контрол. Липсва визия за бъдещето. Капиталистическото късогледство не позволява да бъдат осъзнати последствията за бъдещите поколения. Критичната маса на тези три заплахи е на път да сбъдне сценарий, който предполага апокалипсис както за капитализма, така и за САЩ.

Новият екстремен американски капитализъм в стил Айн Ранд е самоунищожителен.