Атентатите в България от началото на 20 век до днес

2 септември 1903 г. - избухва взрив на пътническия параход "Вашкапу", плаващ от Варна за Бургас. Загиват 28 души. Идеята за взрива е част от широкия план на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) за терористични акции в европейската част на Турската империя, разработен в началото на 1903 г. от Гоце Делчев и Михаил Герджиков.

31 януари 1915 г. - В Градското казино в София (днес Градска художествена галерия) е извършен атентат от професионални терористи на Младотурския комитет с цел България да се откъсне от Антантата.

24 май 1921 г. - в 11.15 ч. между улиците "Дондуков" и "Калоян" в София неизвестно лице хвърля бомба сред манифестиращите ученици за празника на светите братя Кирил и Методий. Тя избухва между редовете на "скаутите", деца на руски емигранти, и учениците от 3-та прогимназия. Ранени са 20 души. Извършителят на атентата остава неразкрит, въпреки че обявената награда за залавянето му достига 1 милион лева.

16 април 1925 г. - атентат в църквата "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") в София.

След Септемврийското въстание (1923) Българската комунистическа партия (тесни социалисти) не снема курса на въоръжена борба. Атентатът е извършен от Военната организация на БКП (т.с.), решена чрез масови атентати да провали политическата линия на правителството на Александър Цанков. 

На 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак е извършен неуспешен опит за убийство на цар Борис Трети. Загиват Делчо Илчев и Петър Котев. Няколко часа по-късно в София е застрелян о.з. ген. Коста Колев - едни от основателите на Военния съюз и депутат. За нанасяне на удар срещу управляващите с цел физическото унищожаване на голяма част от тях по време на опелото на убития ген. Колев на 16 април в църквата "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") в 15.30 ч. избухва мощен взрив. Църковният купол рухва върху присъстващите. Загиват над 150 души, около 500 са ранените. Няма убити членове на правителството. Цар Борис Трети не присъства (той е на траурната церемония на убития при Арабаконак Делчо Илчев). Кабинетът обявява военно положение, отменено на 24 октомври 1925 г. За кратко време след атентата са арестувани около 13 000 души. На 27 май 1925 г. в София е извършена публична екзекуция на атентаторите Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев.

30 юни 1948 г. - отвлечен е пътнически самолет "Юнкерс-52" на авиокомпания "Балкан" по линията София-Варна-Бургас. След като стига над Ямбол, се отклонява за Турция и каца на летището в Ишеликьой край Истанбул. На борда има 17 пътници, сред които народният представител Георги Георгиев, запасни военни, адвокати и индустриалци заедно със семействата си. Похитителите са група бивши офицери, начело с полк. Страхил Михалакев. Убити са началникът на Българската гражданска авиация Борис Ганев и бордният радист Недялко Недялков. Техникът Панайот Мазнев е прострелян, пилотът е отстранен. Похитителите искат политическо убежище в Турция. В България са осъдени задочно на смърт.

24 май 1981 г. - Самолет, изпълняващ полет от Истанбул да Анкара, е отвлечен от четирима терористи и каца на българското летище в Бургас. Похитителите отправят искания към турските власти за незабавно освобождаване на около 50 техни съидейници от затвора, откуп от 500 000 долара и публикуване на тяхно политическо възвание в няколко турски вестника. Заплашват с взривяване на самолета и разстрелване на американците, намиращи се на борда на самолета. След съвместна акция на българските и турските командоси единият от терористите е убит, а другите успяват да скочат от самолета, по-късно са заловени. Осъдени са на по три години затвор.

6 април 1984 г. - в 11.45 ч. бомба, поставена в колетна пратка, убива трима и ранява 9 души в пощата на Горна Оряховица. Заловен е атентаторът Пламен Пенчев, който признава, че е искал да взриви полицейския шеф в града.

30 август 1984 г. - 17.30 ч. в чакалнята на гара Пловдив избухва бомба. Загива един човек, 44 са ранени. Час по-късно избухва бомба на летище Варна. Загинали няма, ранени са 13 души.

22 ноември 1984 г. - около 23 ч. избухва самоделно взривно устройство, поставено в предверието на православната църква в с. Бенковски, Кирковска община. Няма жертви. Замисълът на терористите е да се предизвика намесата на чужда държава, главно намесата на Турция, за да докажат, че в България има турци, които са против подготвящата се смяна на имената. Обвиняемите Симеон Чавдаров (34 г.) и Юлиян Хубанов (30 г.) - работници в мините в златоградския клон на "Горубсо", и двамата от с. Горски извор, са осъдени на смърт чрез разстрел. По-късно са помилвани и наказанието им е заменено със 17. 5 и 18 г. затвор. През 1990 г. са освободени от затвора и заминават за Турция.

9 март 1985 г. - 21.31 ч., близо до гара Буново, Софийска област. Във влака по линията Бургас-София във вагона за майки с деца избухва бомба. Загиват 7 души, сред които 2 деца, 8 са тежко ранени. Атентатът е извършен от Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Руменов Георгиев (Саафет Реджеб), които са арестувани на 13 август 1987 г. и са осъдени на смърт. Месец по-късно са разстреляни. Четвъртият участник - Севдалин Маджаров (брат на Елин), е осъден на 6 години затвор и освободен след 1989 г. Заловени са след самопризнанията на човека, направил взривното устройство, намерено на 31 юли 1986 г. на плажа на комплекс "Дружба", което не успяло да се взриви поради блокиране на часовниковия механизъм.

9 март 1985 г. - 22.03 ч. в сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен избухва взрив. Загинали няма, ранени са 14 души.

7 юли 1987 г. - българските турци Никола Николов, синът му Орлин от Дулово и Невен Асенов от с. Боил, Силистренско, които искат свободен път до Турция през Малко Търново, отвличат в Толбухин (дн. Добрич) братовчедите Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.) за заложници. На 8 юли пред хотел "Интернационал" на Златни пясъци похитителите взривяват три гранати. Ранени са трима души. Обградени в засада от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроена засада на 9 юли на 3-4 км след Мичурин от специалните части, колата на терористите се блъска в бронираната машина на специалните части и намиращите се в нея гранати и експлозиви се взривяват. Децата са ранени, терористите Никола и Невен загиват, а Орлин е осъден на смърт и разстрелян.

9 февруари 1991 г. - през декември 1990 г. в Националната служба за защита на Конституцията (контраразузнаване) е получен сигнал за подготвян терористичен акт на 9 февруари 1991 г. в 9.30 ч., когато е трябвало да бъдат взривени хотел "Шератон", "Интерпред", американското посолство и японския хотел "Ню Отани". Атентаторите са 10 души от 5 различни държави. В групата е имало бойци от японската "Червена армия". Терористите са прехванати в хотел "София" малко преди да осъществят плановете си.

9 юли 1995 г. - в 00.02 ч. избухва бомба пред редакцията на в. "Марица" в Пловдив, поставена пред стаята на портиера. В сградата освен редакцията на в. "Марица" се помещават и в. "Неделен новинар", заложна къща "Хермес", държавната фирма "Трибор-П 61" ООД и строителните фирми "Коларов" и "Вагнер".

17 юли 1996 г. - в 00.12 ч. е извършен терористичен акт на територията на търговския център в подлеза на НДК. Взривното устройство е било с тротилов еквивалент 2,5 кг и е било поставено на площадката между билетния център и магазина за сувенири. Жертви и пострадали няма. Нанесени са значителни материални щети на 15 магазина. Съществуват около 15 версии за атентата.

6 декември 1996 г. - около 1,20 часа в предверието на Голямата джамия в Казанлък избухва взривно устройство. Жертви няма, разбити са вратите и витражите. Според специалисти най-вероятно взривът е бил задействан с дистанционно управление. Това е втори атентат срещу казанлъшката джамия през последните два месеца.

30 април 1997 г. - между 15,15 ч. и 15,30 ч. при рутинен оглед на охраняемо място по пътя на кортежа на президентите на България и Румъния Петър Стоянов и Емил Константинеску в електрическо табло срещу полицейската будка на кръстовището преди аерогарата в София е намерено самоделно взривно устройство, което е обезвредено. Бомбата, заложена от неизвестни терористи, е била годна за задействане и способна да нанесе големи поражения в радиус от 100 м. В хода на разследването отпада версията за атентат срещу президентите и най-вероятна е версията за битов тероризъм.

17 януари 1998 г. - Бомбена експлозия пред в. "Труд" в София. Както информира пресцентърът на МВР, около 23.10 ч. е избухнало взривно устройство, поставено пред сградата на бул. "Дондуков" 52 на Медиа холдинг. Жертви и пострадали няма. Изпотрошени са стъклата на сградата до втория етаж, на магазините, ресторантите
и жилищата, които са срещу редакцията на вестника.

10 февруари 2011 г. - около 5.40 ч. избухва взривно устройство пред сградата, където се намира редакцията на в. "Галерия" в София на бул. "Цариградско шосе" 17. Счупени са стъклата на засегнатата сграда и на няколко околни. От взрива са пострадали и два автомобила, паркирани в района. По време на взрива в сградата е бил само един охранител, който не е пострадал.

На 5 януари 2012 г. израелският в. "Аарец" разпространява информация, че Израел е помолил няколко европейски страни да засилят мерките за сигурност около туристически групи от Израел в хотели и ски курорти, като изразява безпокойство относно евентуални терористични нападения в София. Вестникът цитира ръководителя на отдела за сигурност в израелското министерство на транспорта Дани Шенар. Във връзка с твърдения на израелски медии, пресслужбата на Министерски съвет посочва, че българските специални служби не са получавали и не разполагат с информация за подготвянето на терористично нападение на територията на страната.