Промените в Закона за политическите партии, предложени от лидера на РЗС Яне Янев, минаха на първо четене със 79 гласа “за“ и 22 “против“. Гласувана беше и поправката, станала известна като “Кунева“.
Тя предвижда да не се допуска името на партия, регистрирана след 30 юни тази година, да повтаря изцяло или частично наименованието на сдружение, което е регистрирано по-рано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
“България за гражданите“ на Меглена Кунева беше учредена на 1 юли и повтаря името на сдружението, което тя учреди преди това.
Председателят на на парламентарната правна комисия Искра Фидосова успокои, че тези текстове няма да минат на второ четене, а ще бъдат преработени.
При гласуването в правната комисия на парламента Фидосова заяви, че датата в предложените текстове - 30 юни 2012 г. всъщност е "печатна грешка", която направил Яне Янев. Според нея той всъщност е имал предвид 2013 година, когато са предстоящите парламентарни избори.
По думите на Фидосова обаче трябва да се помисли как да се реши проблемът с “краденето“ на имена, които стои в публичното пространство. Според нея е имало случаи с имитиране на абревиатурата ГЕРБ, които са обърквали избирателите.
Други промени в Закона засягат темата за субсидиите на партиите. Според измененията разпределението на субсидията на партиите ще се запазва без промяна до края на мандата на парламента, независимо от промените в парламентарните групи или в броя на народните представители. Вносителят обясни, че по този начин ще се прекрати порочната практика, известна като "субсидията следва депутата".
Лидерът на РЗС Янев и председателят на “Атака“ Волен Сидеров коментираха месеци наред проблема, след като част от депутатите им напуснаха парламентарните им групи и по този начин субсидиите на двете партии намаляха.
С други промени в закона се предлага да се завиши изискуемият брой учредители на партия /минимум 1000 вместо досегашните 500/ и първоначалният брой членове /минимум 5000 вместо сегашните 2500/. Според Янев по този начин ще се ограничат политическите фантоми.
Промените в Закона за политическите партии срещнаха голямо недоволство от страна на БСП и ДПС.
Четин Казак определи промените като “рядко мракобеснически закон“. По думуте на народния представител от ДПС авторите му изпълняват ролята на д-р Гилотен. Според Казак този закон може да изиграе ролята на френския лекар, изобретил гилотината, не само за малки партии, а за много сериозни политически субекти.
Той изненадващо се противопостави на промените в закона, които предвиждат да не могат да използват в своите символи герба или знамето на България. Тези поправки засягат най-вече политическите опоненти на ДПС - “Атака“ и ВМРО. Казак определи като “саморазправа с политически опонент“ текстовете, които засягат имената на партиите.
Независимият Емил Василев репликира, че е безпрецедентно ДПС да защитава "Атака". По думите му от дискусията е станало ясно кои са защитниците на “Кунка Пръмова“, новия партньор в бъдещата тройна коалиция, и в кой отбор ще играе новопоявяващият се политически субект.
Мая Манолова от левицата пък предупреди, че текстовете, свързани с намаляването на броя на малките партии, ще срещнат възражения от Венецианската комисия. Нека все пак избирателите да решават кои партии имат право на живот, посочи Манолова.
Депутатите не приеха промените в Закона за политическите партии, предложени от Иван Костов от Синята коалиция, който също предлагаше да се прекрати практиката "субсидията следва депутата" и субсидията да се разпределя между партиите в съответната коалиция.
Той настояваше да се дефинират видовете разходи, които прави една партия, а не да се използва формулировката "присъщи на партията разходи".