"Апетитите за застрояване на Морската градина не са новина. Новина е всяко разумно предложение за решаване на проблемите на Морската градина по начин, който ще защити интересите на възможно най-много хора." Това каза днес арх. Калина Павлова по време на пресконференцията си във Варна. Тя бе организирана от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и други граждански организации. Павлова съобщи също, че в понеделник от 18.30 ч. пред сградата на община Варна ще бъде организиран протест, на който ще бъдат издигнати искания, свързани с опазването на варненската Морска градина.
"Нашето първо предложение е да се очертаят такива граници на Морската градина, при които в най-голяма степен да бъде защитен трайно общественият интерес, каза Павлова. Ние предлагаме Морската градина да е компактна територия – от магистралата за Златни пясъци до морето и от вълнолома до спирка "Почивка" (северната граница на Варна)."
Така очертаната от Павлова територия не включва местностите Долна Трака и Горчивата чешма. Те бяха включени в очертанията на парка, залегнали в новия Общ устройствен план на Варна, от мнозинството, контролирано от ГЕРБ. По този начин на собствениците на многобройни имоти в двете вилни зони на Варна бе отнето правото да ги застрояват и да разполагат с тях.
"Смятаме, че именно територията от вълнолома до спирка "Почивка" е тази, с която повечето варненци асоциират понятието морска градина", обясни Павлова. "След нея има силно застроена зона, която трудно може да се преобразува или да се нарече парк", каза още тя.
Второто предложение, направено по време на днешната пресконференция, е за забрана на достъпа на автомобили в Морската градина с едно изключение - безплатен автомобилен достъп до плажа по крайбрежната алея. По този въпрос гражданските организации настояват за провеждането на местен референдум, който да очертае точните граници на зоните, до които автомобилите ще имат достъп в парка.
Третото предложение на СОПА и ОЦОСУР е на сайта на община Варна да бъдат качени всички проекти и издадените разрешителни за строеж в Морската градина, одобрени след 1990 г., за да може обществеността да прецени дали те са законни.
"В отговор на откритото ни писмо до институциите Министерският съвет ни уведоми, че на 16 юли т.г. премиерът е назначил 4 нови проверки по казуса с крайбрежната алея, съобщи Калина Павлова. Две от тях трябва да се извършат от областния управител и от кмета на Варна. Ние очакваме те да ни потърсят, за да им съдействаме с наличните документи и аргументи, с които разполагаме."
От СОПА и ОЦОСУР твърдят, че разполагат със скандалното доказателство, че едно от разрешенията за строеж, въз основа на което се работи по т.нар. укрепване на ската в Морската градина, въобще не е издавано. Става въпрос за участъка между варненския Делфинариум и Трета буна (едно от четирите брегозащитни съоръжения на варненския плаж).
"В крайна сметка смятаме, че след присъединяването на крайбрежната зона към парка ще можем да имаме Морска градина в нейната цялост, за да бъдат защитени трайно нейните граници, облик и статут на паметник на културата, каза Калина Павлова. В тази посока са настоящите ни предложения и искания и смятаме да ги отстояваме, докато ги постигнем, въпреки репресиите, които се упражняват срещу нас в момента."
По време на днешната пресконференция беше разпространен и призив за протеста в понеделник. Той ще бъде организиран по случай навършването на три години от първата протестна декларация от граждани и граждански организации във Варна до премиера и главния прокурор на Република България за пълна ревизия на извършената продажба на крайбрежната зона на Варна в Морската градина. Става дума за сделка, при която бившият областен управител Христо Контров продаде на "Холдинг Варна" 122 дка от крайбрежната ивица на Варна на цена от 50 евро за кв.м.
"За трите години след сключването на сделката институциите не се справиха с казуса, се казва в призива за протест. Прокуратурата не разгледа нито един от подадените сигнали за нарушения. Областният управител, кметът и общинският съвет на Варна искат да изключат крайбрежната територия от Морската градина. Бойко Борисов продължава да мълчи."
Гражданските сдружения, протестиращи срещу сделката с продажбата на крайбрежната зона на Варна, обръщат в призива си внимание на факта, че според текста на конституцията "крайбрежната плажна ивица и брегоукрепителните съоръжения не могат да бъдат никаква друга собственост освен собственост на държавата". Това уточнение те правят във връзка с твърдението си, че терените, обект на сделката, са отвоювани от морето след изграждането на крайбрежната дамба (брегоукрепително съоръжение) във Варна и по тази причина не могат да бъдат продавани.
"Искаме среща веднага с премиера Бойко Борисов, за да чуем най-сетне неговото становище", се казва в публикувания призив за протест. В него се твърди още, че областният управител на Варненска област Данчо Симеонов тайно е узаконил подкопаването на част от крайбрежния скат. Неправителствените организации настояват "незабавно да се възстанови крайбрежният скат и отнетата паркова площ и да се залеси отново с едроразмерна дървесна растителност".
Сред останалите искания, които ще бъдат издигнати по време на протеста в понеделник, са незабавна ревизия и публичност на всички строежи в Морската градина, както и незабавно изготвяне на регистър на зелените площи.
В средата на миналата седмица, няколко дни преди днешната пресконференция, "Дарик Варна" публикува текст, подписан от автор с никнейм Владислав Варненчик. В него проектът "Алея Първа" на "Холдинг Варна" за застрояване на крайбрежната зона бе представен като алтернатива на друг проект - "Моят бряг", разработен от неправителствената организация ПОВВИК, подпомагана от холандското министерство на строителството. В публикувания текст се твърди, че "закупената територия се намира между укрепителното съоръжение - дамба, и горния ръб на ската. Територията не попада в Морската градина и не засяга изключителна държавна собственост, каквито са дамбата и плажната ивица".
В анонимния текст се казва също, че Законът за насърчаване на инвестициите предвижда възможност за придобиване на земя без търг и конкурс за реализиране на сертифицирани проекти и това няма как да се счете за държавна помощ. "Същото е и становището на Европейската комисия, след като е проверила сделката за наличие на това основание", пише в статията, подписана от Владислав Варненчик.
Според текста й земята, която е закупена, се състои от 50% неактивна площ - с 30-метрови скатове, а теренът се нуждае от значителни инвестиции за укрепителни мероприятия и изграждане на цялостна инфраструктура и е продадена със задължение за инвестиране в проекта на не по-малко от 73 100 000 лв., което обяснявало ниската цена на сделката.
източник: dnevnik.bg