Блумбърг: Меркел е права, Гърция трябва да действа като България

По-рано този месец германският канцлер Ангела Меркел цитира България като пример за фискална ефикасност в отговор на финансовата криза.

Не всеки ден България, все още най-бедната страна в ЕС, е сочена за пример. Единственият начин да се разбере похвалата на Меркел е като притча за нейната вяра, че страните, които харчат повече, отколкото печелят, трябва да преминат през период на сурови ограничения, ако трябва да растат устойчиво, коментира агенция Блумбърг.

За българите, ако не за гръцките им съседи, които Меркел вероятно е имала предвид като ученици на България, това тълкувание има смисъл.

Гърците и българите доскоро имаха много общо помежду си. Те прекараха векове под османско робство, бореха се за тяхната независимост и станаха бедни застояли води на Европа. Техните пътища започнаха да се разделят след Втората световна война, когато България стана част от Съветския блок, а Гърция остана част от Западна Европа. След като Гърция се присъедини към Европейския съюз през 1981 г. и се обсипа с пари, съседните комунисти стагнираха.

Тогава през 1989 г. съветският блок се разпадна. Нова българска демокрация беше родена, но нямаше пари в държавната хазна, с които тя да бъде платена. Спестяванията на нацията бяха незначителни, магазините празни, безработицата висока, инфраструкурата недоразвита. Строгите икономии бяха просто факт от живота.

След седем години на отложени реформи, разцъфтяващ частен бизнес и почти пълна липса на регулация, България се сблъска с хиперинфлация през 1996 г. и отново нулира спестяванията на страната, принуждавайки затварянето на една трета от банките в страната.

Да си беден не е забавно, разбира се. Служителите от обществения сектор са зле платени и пенсионерите се опитват да оцелеят с ниските си пенсии. Нито една магистрала не е завършена, която да свърже единия край на България с други, и само части от метрото в столицата София работят. Това е цената, която плаща за да не се харчат пари, които не са налични, за да се подобри състоянието на държавата и на отделния потребител.

Но днес България има положителен икономически растеж и втория най-нисък държавен дълг в ЕС (след Естония), възлизащ на 16% от брутния вътрешен продукт. Тя също има управляем бюджетен дефицит от около 2 процента от БВП, въпреки облагането с плосък корпоративен и личен подоходен данък от само 10%. Валутните резерви са в размер на 6% от БВП. Накратко, страната има бъдеще.

Гърците за разлика от българите харчат повече, отколкото печелят, в продължение на последните 20 години. Щом служител влезе в публичния сектор, той не може да бъде уволнен, получава 40 дни платен отпуск на година, плаща му се за 14 от 12месеца в годината, с гарантирани ежегодни увеличения на заплатата. Гърците са по-богати резултат на това, но този начин на животът не е устойчив. Дългът спрямо БВП е 165%, а бюджетният дефицит е в размер на неуправляемите 9,1%.